Сигурно забелязваш, че напоследък за Коледа все по-често се продават едни симпатични дундести джуджета с топчести носове, дебели бузки, дълги бради и нахлупени над очите островърхи шапки. Някои ги наричат джуджета, други – гномове, трети – коледни елфи. Но нито едно от тези имена не е съвсем точно. Защото те идват от Скандинавия и всъщност се казват нисета.

Никой не знае точно откъде идва думата „нисе“, но това е името на тези мънички същества в Дания и Норвегия. В Швеция пък им викат „томте“. Имат и много други имена, например „тюфте“ и „вете“ (ударението навсякъде е на първата сричка). Весело звучат, нали? Вярата в съществуването на нисета е много стара. Някога хората в селските райони на Скандинавия смятали, че в плевнята или в обора на почти всяко стопанство живее по едно нисе.

Само че тогава нисетата не били толкова дебелички и миловидни като днес. Някои даже нямали бради! Хората в стопанството били длъжни да им носят подаръци, иначе нисетата се ядосвали и им правели белѝ. В замяна обаче тайничко помагали със стопанската работа, грижели се за животните и понякога дори крадели сено или зърно от съседите! Затова всъщност било доста хубаво в стопанството ти да живее нисе. На Бъдни вечер било задължително да му оставиш купичка с каша. Само че не бивало да се скъпиш – трябвало да ѝ сложиш много масло и сметана! Ако човек забравел да остави кашата или не я приготвел достатъчно вкусна, или пък някой друг я изядял, можело лошо да си изпати. Въпреки че било мъничко, нисето било страшно силно. Така че, ако го ядосаш, можело дори да те напердаши! А ако наистина много се обидело, можело и да напусне дома. А с него си отивали щастието и късметът на семейството. Не е чудно тогава, че хората много внимавали да се отнасят добре с нисетата и им правели такива хубави подаръци. Освен каша за Коледа те им подарявали също вълна, тютюн или пък топли зимни дрехи. Най-често ръкавици или обувки, но понякога даже и скъпи дебели палтенца.



Ето как хората постепенно започнали да свързват нисето с Коледа. Някъде около средата на 19. век то вече не просто получавало подаръци, но и самò ги носело на хората в празничната нощ. Някъде по това време се появила идеята, че самият Дядо Коледа е нисе, само че не мъничко, а с човешки ръст. А нисетата станали традиционна част от коледната украса. Освен меките фигурки, които днес купуваме и в България, много популярни станали и порцелановите статуетки. А пък художниците на нисета в скандинавските страни са безброй. Всъщност даже се водят ожесточени спорове кой е най-добрият! Най-известни са Йени Нюстрьом и Ленарт Хелие от Швеция, както и Шел Митхюн от Норвегия (ако искаш да потърсиш симпатичните им картинки в интернет, имената им се пишат така: Jenny Nyström, Lennart Helje и Kjell E. Midthun).

Както казахме, в тукашните магазини пише, че тези нисета са „джуджета“, „гномове“ или „коледни елфи“. Само че те не са такива. Гномовете обикновено не са специално свързвани с Коледа. В Англия и САЩ наричат „елфи“ помощниците в работилницата на Дядо Коледа. Ние в България пък казваме, че помощниците му са джуджета. Но ти вече знаеш, че нисетата са съвсем различни. Те не живеят нито на Северния полюс, нито в Лапландия. Ако наблизо няма стопанство с плевня и обор, както е било едно време, домът на нисето може да е например в близката гора. И то не помага на Дядо Коледа, но пък може да помогне лично на теб. Така че, ако тази година сте решили да включите някое скандинавско нисе в коледната си украса, не забравяй на Бъдни вечер да му оставиш купичка с нещо вкусно!