Ако децата не четяха, на книжния пазар нямаше да има толкова, ама толкова много книги. Кой би произвеждал неща, които не се търсят? Нали издателствата и книжарниците биха фалирали, а пък те стават все повече, все по-интересни и изобретателни в привличането на внимание. Днес всеки може да си потърси нова книга в библиотеката, в книжарницата, а освен това и на много места в интернет. Все пак виртуалните рафтове са безкрайни и на тях се побират не само новоизлезлите книги, а и онези, издадени преди повече време; също и стари книги на антикварните сайтове. В много села и по-малки градове няма книжарници, затова достъпът до световната мрежа е толкова важен.

През 2025 година на книжния пазар се появиха многобройни и разнообразни детски издания от български и от чужди автори, художествени и научнопопулярни книги, картинни, комикси, графични романи; и съвременни, и класически заглавия – книги за всякакви случаи и нужди; по вкуса, очакванията и по джоба на всеки.

Как да се ориентираме в многотията?

Като си говорим за книги и споделяме с приятелите си. Приятно е да прочетеш нещо интересно, но ако има с кого да си го обсъдите, е още по-приятно. Освен това ние от години следим конкурса „Бисерче вълшебно“, защото номинираните книги представляват доста представителен списък на стойностните заглавия, излезли през изтеклата година, и то такива, които са се харесали на четящите деца. Друг източник на идеи какво да прочетем се появи (за пореден път) този декември с инициативата „Направи магия“. В нея над 6500 деца бяха написали коя книга си пожелават за Коледа – и заглавията наистина бяха интригуващи. Във Фейсбук има групи, в които родителите могат да попитат за нови книги, включително има групи специално за детска литература, например „Детето препоръчва книжки“ и „Нито ден без книга“. Препоръка могат да ни дадат и библиотекарите, а ако редовно си говорите с тях, те ще ви опознаят и ще могат да ви дадат персонализирани съвети точно като за вас.

Може ли художникът да напише и текста? 

И в България все повече се развива тенденцията художниците да пишат и текста на книгите си. Ето, Евгения Войнова тази година издаде „Бъркотия в кутия“. Пишеща художничка е и Лиляна Дворянова. Друг чудесен пример е Капка Кънева с първата си изцяло авторска книга „Вълшебното грозде“.
В други случаи обаче може силата на автора да е само в писането или само в рисуването, тогава текст и илюстрация не са равностойно хубави. Случва се и вместо художник да илюстрира книгата, да се използват картини, генерирани от изкуствен интелект, и това поне засега много си личи.
Други съвременни български автори също издадоха нови книги – Петя Кокудева, Иван Раденков, Иванка Могилска, Весела Фламбурари, Димитър Риков, Зорница Христова, Цвета Брестничка, Елена Петрова, Катя Антонова, Никола Райков.

Защо да четем български автори?

Да четеш нови български книги, има много предимства: темите често се отнасят за днешния ден, за проблемите, с които се сблъскваме самите ние днес; героите са ни по-близки. Например Радостина Николова написа книга за корупцията и за разследващата журналистика, „Пазителите на фенера“. Истината е, че все повече писатели се доверяват на своите читатели, не пишат назидателно, снизходително или прекалено глезено, а с уважение към интелигентността и будния ум на детската аудитория.

Друго важно предимство да четеш родни автори е това, че те са живи, тук и сега, и могат да дойдат на посещение в училището или в библиотеката във вашия град или село и да се запознаете. Може да им кажете какво наистина ви интересува, какво в книгите им харесвате и какво не – повярвайте, те наистина ще ви чуят.

Какво значи „самиздат“?

Има автори, които са избрали сами да издадат книгите си и буквално те самите лично влагат време и усилия, за да намерят читателите си. Може би дори във всеки град има писатели, които нерядко работят нещо друго, например може да са учители и между другото да пишат книги. Те може да не успеят да станат известни в цялата страна, но би било хубаво читателите да проявят любознателност и интерес към писателите от града си, например като попитат в отдел „Краезнание“ в местната библиотека.

Колко вида детски книги има?

И през 2025 година бяха издадени прекрасни енциклопедични книги, географски атласи, научна литература, поднесена достъпно, нагледно и истински красиво за публиката от съответните възрастови групи. Има такива с римуван текст, с подвижни части; за колекциониране, с модели и интерактивни дейности.

Как да познаем дали ще ни хареса?

Ние ви препоръчваме да обръщате внимание на имената на авторите, на преводачите и на издателствата. Ако попаднете на много хубава книга, вижте кои са създателите ѝ и ги търсете, вероятно те имат и други хубави заглавия. А издателствата пък работят с различни автори, но често се специализират, едни издават научнопопулярни книги, други – класически приказки, трети – поредици от издания, както поредицата от детските книги на световни автори на издателство „Лист“. Ако обичате комикси, също ще намерите доста нови заглавия, например поредиците „Тото“, „Ариол“, „Ку-чо“, „Хилда и Съчко“, „Лъки Люк“ и още доста други.

И така, книгите са толкова разнообразни, че просто не е възможно сред тях да няма заглавие, което да не ви хареса. През 2025 година бяха отпечатани наистина много интересни и полезни книги, но издадените по-рано не изчезнаха, те продължават да чакат нашето внимание – да ги прочетем и да приемем даровете, които те пазят за нас. Те са верни приятели и стават все повече. Ако ги обичаме, никога няма да бъдем слаби и сами.