България стана член на Шенген и на еврозоната
На първи януари границите паднаха, а България стана официално част от пространството за свободно пътуване - Шенген. За нас, българите, това означава, че вече не ни проверяват паспортите, когато пътуваме с кола или самолет до друга държава в Европейския съюз. За българските компании това означава по-лесен и бърз достъп до търговия с другите страни в ЕС.В средата на годината страната ни беше поканена да се присъедини и към еврозоната. Така от 1 януари 2026 г. започваме да използваме валутата (тоест парите) евро вместо банкноти и монети в лева. Хората трябва да обърнат спестяванията си в евро. Вече в магазините, ресторантите и фризьорските салони ще се разплащаме в евро.
Приемането на еврото също като влизането ни в Шенген ще ни помогне да се сближим с останалите европейски държави. Ще направи пътуването, търгуването и общуването ни с тях по-лесно. И двете събития свързват България още по-здраво с Европейския съюз. Нашата страна е част от едно голямо семейство, което спазва едни и същи правила и в което има свободно движение на пари, стоки и хора.
Обсъжда се нов закон за образованието
През пролетта правителството предложи нов закон за образованието в училище. В него бяха заложени най-различни промени. Министерството на образованието (МОН) каза, че иска да повиши неговото качество. То предложи нов начин, по който да се оценява дали учителите и директорите се справят добре с работата си. МОН поиска също да има повече подкрепа в училище за деца, които не владеят българския език добре.Министерството предложи различни мерки, за да подобри дисциплината в училище, включително забрана на използване на мобилни устройства в училище.
Едно от предложенията на министъра на образованието беше в училище да има нов учебен предмет, посветен на религиите. Според Министерството така децата ще се учат на добродетели и ценности. Тази идея предизвика доста спорове сред възрастните. Критиците казаха, че ще предизвика разделение сред децата. Срещу задължителното изучаване на религия в училище имаше протести.
За да се превърнат в закон, идеите на Министерството трябваше да минат през Народното събрание. През есента депутатите обсъждаха предложенията, но законът все още не е приет. Това може да се случи през новата година. Но може и изобщо да не се приеме, защото правителството подаде оставка (повече за това чети надолу).
Правителството управлява по-малко от година, подаде оставка след масови протести
Правителството, което се състои от три различни партии, започна да управлява страната през януари 2025 г. Но в края на годината подаде оставка. Това се случи след многохилядни протести в София и много градове в страната.Правителството изгуби доверието на гражданите заради плановете си как ще харчи парите на държавата през следващата година. Хората не бяха съгласни страната да тегли големи заеми и да вдига заплатите на държавните служители, без да направи нужните промени, за да подобри условията на живот.
Сред запомнящите се протести през годината беше и този на младите лекари и на медицинските сестри. Те настояваха за по-справедливи заплати, но в крайна сметка не постигнаха споразумение с правителството.
Още в началото на 2026 г. президентът ще даде възможност на партиите в парламента да съставят ново правителство. Ако не успеят - напролет ще има нови избори.
