„Кръстьо частен детектив. Къде е бебето“, Юлия Спиридонова, художник Албена Каменова, издателство „Фют“
 

Има ли нещо по-хубаво от невижданата и нечувана приятна изненада?
Има, има.
По-хубаво от нея е да обичаш нещо, да ти е интересно, забавно и приятно; и после да получиш още от същото, но даже по-добро. Да не мислите, че случайно третата принцеса е най-красива, а най-малкият брат е най-голям юнак? Ще кажете – това е в приказките. Да. Обаче в живота често се наблюдава същото. Невинаги продълженията на хубавите книги и филми са така добри като оригиналите, но когато се случи, е страхотно. Все пак за да надминеш една хубава книга, трябва да напишеш прекрасна.

Моментално давам реален конкретен пример.
Вие спомняте ли си историята за частния детектив Кръстьо в Долната земя? Да, точно книгата на Юлия Спиридонова, която спечели наградата „Перото“, същата. И колко бяха невероятни приключенията му, и как успя да надвие своя съперник и бивш работодател пинчера Пинчертон, и как се размина на косъм със смъртта безчет пъти, но накрая успя да изпълни мисията си и дори се ожени за принцеса?
Беше страхотно!

Топла-топла, току-що излязла от печатницата, вече дойде втората книга за Кръстьо! И хем него вече си го знаем и ни е така приятно да видим и други познати лица… хем сега има още по-заплетен случай за разгадаване. То неслучайно първата част беше със зелена корица, а втората е с пурпурна; узряла е!

БЕБЕ. Със златни къдрици и сини оченца, и с един-единствен млечен и опасно остър зъб. Царски син, първородната рожба на цар Минуван Първи, а.к.а. Минаващото човече. Та това ми ти бебе е изчезнало. Може да е отвлечено от зловещите чернопери витри (като прочетете, ще разберете за витрите, аз да не съм Юлка, че да ви разказвам за тях). Може и нещо друго да го е сполетяло, примерно зла съдба. А може и самичко да е хукнало нанякъде да си поиграе. Вие просто нямате представа що за бебе е това.
Той и Кръстьо няма представа, иначе щеше да си стои на Средната земя с плетения си шлифер и без плъх в джоба.
Но тогава пък ние щяхме да останем без новата суперкнига на Юлка.
Аз не вярвам вие да имате свръхчовешка стоманена воля. Какво, имате ли? Да бе, да. Хвалби без покритие. Изпитанието, което ми хрумна, направо ме кара да се засрамя, как може да съм такава зла и да давам невъзможни изпитания на читателчетата. Но ето:

Ако вие наистина имате свръхчовешка стоманена воля, ще разгърнете книгата „Кръстьо частен детектив. Къде е бебето“ и ще разгледате страниците, но без да четете.
И ще видите! Как какво! Ще видите как рисунките беснеят по страниците. Как номерът на всяка глава е полуномер, полукартинка (или как биха изглеждали арабските цифри, ако бяха митични същества). Как някои от героите си имат собствен шрифт в пряката реч. Щяхте да видите с очите си с какви букви съска змията например. И щеше да ви замирише на опърлено от самите букви, с които драконът зове любимия си брояч. И това е само пример!

Две вихрени фантазии, на писател и на художник, се състезават, а по едно време забравят за състезанието и просто политат заедно, за да създадат най-пищната, изобилна на хрумвания, искряща от смях, трогателна от злополучия и разнежваща от симпатичност книга.

И според мен вече е време да спрем с тази статия, а да грабнем книгата и да си я прочетем.