„Пернатко ви залесява! Спасяване на света за напреднали“, Михаел Ставарич, превод Ивайло Златков, художник Стела Драйс, издателство „Мармот“
 

„Не дрънкаме врели-некипели, а искаме на всички да помогнем: на косматковците, на пернатите си събратя, даже на отвесчовците! Отзивчивковци си падаме. Обичаме дърветата. Обичаме слънцето. Обичаме ручейчетата. Обичаме горския мъх. И още куп други неща обичаме.“

Ето така бърбори птичето Пернатко, докато прелита между клоните на дърветата, подскача по тревата, поглежда ту наляво, ту надясно, накланя главица, слуша звуците на гората, пийва вода, пренася жълъдчета и през цялото време мисли.

Мисли и обмисля какво да направи, за да спаси гората.

Но как едно малко сойче бъбривче може да самичко да спаси цяла гора? И полянките около нея. И всички онези места, затиснати от човешки пътища и сгради, и цялата пръст, смазана от цимент и асфалт.

Пернатко е умник и неуморник, и любопитник като цял випуск първокласници на 15 септември. Той учи езици, разучава какви стъпки оставят другите същества, населяващи гората, наблюдава своя горски дом и разсъждава какво трябва да се предприеме. Как може да се поправят всички грешки, с които хората вредят?

Той е истински мечтател. Поема рискове, намисля план, оглежда се за съюзници.

„В следващите месеци се очертава усърдна работа. Чака ме цялото това летене с жълъдчетата. Ще падне яко лутане навсякъде – надлъж и шир е пълно с пътища и градове, села и шосета. За щастие, всичко се вижда отгоре. Практично е да си Пернатко. Мечо не би се справил със задачата. Даже и някой да си мисли, че би могъл. Както знаете, Мечо е грамаданчо. Мечо е здравенячко. Мечо е здравозъбчо. Обаче няма такъв кръгозор.“

Малкото сойче Пернатко обявява война на хората, но хубава, градивна, макар и наивна война. Само да прочетете какъв е планът му, веднага ще се включите заедно с катеричите орди.

Това, което е важно за птичките и животинките, за дърветата и за цветята, е също толкова важно и за хората. Когато си помагаме взаимно и ни е грижа едни за други, общият ни свят и общият ни живот ще бъдат по-щастливи.

Глупавичкият бърборко, скокливият забраванко разбира кое е най-важното и полита презглава да сбъдне мечтата си. Май ще се окаже, че той е по-умен от нас, двукрачковците с вирнати носове.
Картинките в книгата се изрисувани също толкова забавно, колкото и чуруликането на сойчето. Песните и говорът на Пернатко и на други птици са изписани с букви и е супер смешно да се опиташ да ги прочетеш на глас. Изобщо, четеш и четослушаш, смееш се и крякаш, а накрая усещаш колко много обичаш и птичето, и горския му дом, и разбираш, че и ти си готов да направиш всичко, за да го защитиш.