На Осми март магазините и тротоарите са залeти от букети. Горко на детето, което забрави да занесе цвете в детската градина! Всички други ще носят. А после всички ще бъдат строени да рисуват картичка за мама. Всъщност грешка, нарисували са я предrtния ден и на Осми март са я подарили.

Всичко това е чудесно! Децата наистина много обичат майките си. 
Затова няма нужда от специален ден.

Специалният ден е за друго.

Представи си сега тази група деца в детската градина. На края на годината всички ги питат кой какъв иска да стане. И всички имат мечти. Пепи иска да стане пилот, Лили иска да е ветеринарна лекарка, Даная иска да е телевизионна журналистка, Христо и Мими искат да се занимават с компютри, Алекс се интересува от футбол...

Много е хубаво всички деца, момчета и момичета, да могат да постигнат мечтите си. Хубаво е за тях, хубаво е и за нас – нали и ние ще се разболеем и ще искаме най-способния лекар, независимо с пола или панталон; ще искаме в медиите да работят журналисти, които да търсят истината, ще искаме пилот, с когото да летим спокойно, компютри, които не се развалят... Всички професии са важни, когато работиш добре и от сърце. А край нас виждаме нагледно, че половината специалисти са жени.
Ние всички разчитаме на тях.

Чудесно е, че днес у нас жените могат да постигнат мечтите си. Но има много неща, които им пречат.
Например: 

1. Ако жената не се чувства в безопасност. Представи си учителка, която се страхува да се прибира по тъмно. Или пък се страхува, защото вкъщи някой може да ѝ крещи, да ѝ посяга...
   
   Много хора мислят, че такива проблеми са си работа на семейството. Но те могат да попречат на всеки да си върши работата! Помисли си колко ти е трудно да си пишеш домашните, когато току-що са ти се карали. А има много по-сериозни случаи на насилие. И е важно да има адекватна защита.
    
2. Липсата на време
   
   Представи си как се връщаш от училище и имаш куп уроци и домашни. Но първо трябва да изчистиш кухнята, която някой е оплескал без теб, да наготвиш, да сервираш, да следиш кой какво си е изял, да отсервираш, да измиеш чиниите, да изчистиш къщата... а, забравихме – и да напазаруваш, иначе какво ще готвиш! Междувременно трябва да помниш кой кога е на лекар, да изведеш малкото си братче на разходка, да провериш баба и дядо вземат ли си лекарствата... Ще си напишеш и домашните, но... чак когато всички заспят. 
   
   Може и да успееш! Много жени успяват да правят всичко това и да са добри в работата си. Може би дори твоята майка. Но е ужасно уморително. И не е честно. Ако всички участват в домакинството, никой няма да се преуморява и всички ще имат и време за почивка. А тя е нужна за всичко останало (както знаеш по себе си).
    
3. Предразсъдъци
   
   Представи си майка ти да говори на важна работна среща и някой да я прекъсне, защото... е жена. Тя има добри аргументи, готвила се е, права е... Но колегите ѝ просто не я изслушват. Това е... вбесяващо! Несправедливо за майка ти, а и лошо всъщност за всички.
   
   Нейната идея може да е точно тази, която (например) ще спаси компанията от фалит. Или ще поправи някакъв дефект в програмата, която разработват. Или ще намери по-добър начин за лечение на пациентите.
    

Има и много други неща, които пречат на жените да постигат мечтите си. За жалост, ще пречат и на Мими, Лили, Даная... И на нас, които ще имаме нужда от тяхната работа.

Но можеш да им помогнеш – сега и когато пораснеш. Например като не си мълчиш, когато видиш насилие. Дори да изглежда, че „не е твоя работа“.

Например като се научиш на основните домакински умения. Включително и на важното умение да споделяш работата с другите. В училище би трябвало да учите това – когато имате групов проект. Ти знаеш, че не е лесно, някои просто нищо не правят или го правят през пръсти, докато един не се ядоса и не го свърши сам. Тогава груповата задача се е провалила, колкото и добре да е свършена работата. Урокът е бил именно да се научите да разпределяте работата.

И той е важен и вкъщи. Опитай се да направиш списък с всички домакински задължения у вас. После си запиши как биха били разпределени те в твоето идеално семейство. Дори да не можеш да промениш настоящето (за жалост, невинаги слушат децата!), можеш да промениш бъдещето. А можеш и сега да поемеш някои от нещата, свързани със самия теб. Каква гордост е да разчиташ на себе си!

А по отношение на предразсъдъците... поправяй хората, които ги „предават нататък“, без дори да се замислят. Уж на шега, дори под форма на виц. Или като нещо, което се подразбира. 

Ето, примерно има предразсъдък, според който феминизъм значи жените да са груби, задължително да изглеждат по определен начин, да не харесват мъжете и пр.

Не! Феминизъм значи никой да не прекъсва мама, а да я изслушат с уважение; да ценят постиженията ѝ; никой да не я обижда пряко или косвено с тъпи „шегички“, да може да се прибере спокойно, у дома да се радва на сигурност, да може да си почине, да има добра грижа за здравето ѝ.. Това са важни неща, които обществото трябва да ѝ даде – на нея и на Мими, Лили, Даная...

А една детска картичка, разбира се, винаги е чудесен подарък.