Представи си сега, че след хиляди години археолозите намират любимата ти игра, да речем "Не се сърди, човече". Само че правилата са се загубили. Как ли се играе? Дали се замерят пионките с малки топчета като кегли? Дали се слагат една по една, за да завземеш позиции?
Смешно е да си представим някой да играе игрите ни грешно. Сигурно така биха се смели древните римляни, ако можеха да видят как археолозите умуват над една тяхна игра. Но вече повече от век се случва тъкмо това!

Преди 6 години Уолтър Крист, изследовател на древни игри към Лайденския университет, видял каменната плоча в музея "Хет Ромейнс". Станало му интересно, защото никога не бил виждал нещо подобно. Формата била овална, чертите – необичайни. Уолтър забелязал, че освен издълбаните черти на игралното поле имало и други следи – явно изтъркани от пулове, плъзгани по плочата. Тук някой наистина си бил играл! Уолтър и екипът му се заели да научат правилата. Започнали да търсят подобие на играта в най-голямата база данни на исторически игри в света - "Лудии" (Ludii). Проучили следите от пулове с различни технологии, напр. триизмерно сканиране. Видели кои линии са по-дълбоки от другите. След това повикали на помощ изкуствения интелект.
Той използвал базата данни, за да разучи десетки римски правила за игри от същия период. После дал няколко варианта какви биха могли да бъдат правилата на тази игра и изиграл няколко рунда сам срещу себе си, за да ги изпробва. Така определил кои от тях биха били приятни за хората. Останали девет варианта, които се различавали съвсем малко. Накрая открили, че целта на играта е да притиснеш пула на противника в ъгъла.
Кръстили играта "Лудус кориовали" и я качили в базата данни "Лудии" (Ludii). И преди да си казал "Лудии", значи "за луди хора", момент! Ludus на латински (езика на Римската империя) значи точно "игра"!
Ето че освен с пулове може да се играе и с думи.





Статията е хубава и интересна. И и може да помага но да не забравим че може да направи и грешки. Даже много. Имаше една друга статия която се казваше: изкуственият интелект-приятел или враг. И в тази статия се казваше че изкуственият интелект допуска страшно много грешки. Но може да ни е приятел. И не забравяйте знанието е най-хубавото нещо. Мама каза изкуственият интелект да не се използва за творчество.
Хубаво. Да е жив и здрав ИИ!!!
Много съм доволна от тази статия! Бих искала да изиграя една игра от миналото!
Всъщност това ми се стори може би много интересна ( и умно измислена ) игра!
Много ми харесва.
Хареса ми.