
В новата книга на Иван Раденков има точно такива приятели: Бандата на професорите. Те са трима и да, наистина са професори. Първият е астрономът Запъртъков, вторият е геологът Хвалип Ръцков, а третият разказва историята с дрезгав глас и се казва Дрезгави Глас. Те изглеждат необичайно, но това изобщо не пречи на приятелството им. Като прелистите страниците, ще ги видите колко са смешни. Художничката Антония Мечкуева сигурно е ходила при тях през ваканциите, защото познава и гората с кътчетата в нея, и професорските физиономии.
Да, Запъртъков, Ръцков и Глас живеят в гора, защото обичат красивата и чиста природа.
Разбирате – навътре в горските дебри няма светлинно замърсяване и звездите се виждат добре, може да се наблюдава и изследва Земята, а за зоолога там е направо рай: има всякакви диви животни за изучаване. За своя изненада, професор Глас открива, че неусетно е научил езика на животните и птиците и често обсъжда с тях всякакви важни неща. През ваканцията заедно с тези гениални учени живее Пчелина, която е беладжийка, бърборана, приятелка на лисиците и племенница на Дрезгави Глас.
Не само героите са специални, ами и книгата за тях. Обикновените книги са разделени на отделни глави. Сещате се: глава първа, глава втора. „Бандата на професорите“ не робува на такива предразсъдъци. Тя започва с Глава 1, но продължава с Крак 2, Ръка 3, Корем 4, Бяло дробче 5... И така чак до Ухо 10. Цели десет приключения, в които има коварни планове в дъскорезница, машина за 5D кино, космически пътешественици от Горна Сушинка и още седем. По време на тези приключения пред героите постоянно възникват проблеми и те търсят решения по научен, евристичен и хумористичен път.
Сигурно сте чували за „евристика“? Това е метод за решаване на проблеми и вземане на решения, базиран на опит, интуиция и „здрав разум“, а не на строги логически алгоритми. Понякога този метод може да доведе до толкова нетрадиционни предложения, че да звучат абсурдно, но като премислим, може да се окаже, че те са наистина приложими и добри. Например като надуваем дюшек за пчелите, за да не влизат в плувния басейн. Или мечок, облизвач на солети, за да се намокрят и да не се чува хрупане, докато гризкаш и дебнеш някого в тъмното.
Самият начин, по който писателят Иван Раденков създава историите си, е такъв – с много знания и с още повече фантазия той избира най-неочаквани решения. И ги описва толкова забавно, че и читателският мозък се настройва на фантазьорска вълна.
И както си четем и се кикотим, от крак на ухо се сблъскваме със сериозни теми като замърсяването на водата и храните; с ловци, които искат да убиват животни за удоволствие; с бизнесмени, които искат да построят грамадни сгради точно на поляната с най-сладките малинки… Това са проблеми от космическа величина! Те стават все по-опасни и застрашават всички живи същества. Наистина е важно да мислим свободно и нетрадиционно, за да намерим решение. Защото то с традиционно мислене ако ставаше, вече щеше да е станало, нали?





Мисля, че живеенето в гората е приятно, когато имаш добра компания. Не е много лесно да се живее там и трябва да се полагат много усилия да се живее без удобства.