Роси от Trips with Rosie е човек на точните науки, но има много място в сърцето си за изкуството. В началото използва снимките си, за да предаде тази част от пътешествията, която думите трудно могат да опишат. Но една снимка на нощното небе с Млечния път над Дяволския мост на река Арда я запалва по астрофотографията: снимките на звездното небе. Оттогава е обиколила някои от най-интересните и далечни кътчета на света, а снимките ѝ са забелязани от места като Кралските музеи в Гринуич и "Нешънъл Джиографик".

Какво те привлече към астрофотографията?

Удоволствието от снимането е като връщане в детството на свобода и безгрижие. Човек открива себе си… Но беше бавен и мъчителен път в началото. Имам положени основи с много фотографски уроци, но в началото беше изключително трудно. И до ден днешен винаги мисля как да направя нещо по-добре. Не по отрицателен начин, а с положителна критика. Как да стане по-добре? Какво да направя различно другия път? Как да надскоча направеното? Има снимки, с които се гордея, но няма такова нещо като перфектна снимка. Винаги има какво още да се научи. 

Радвам се, че казваш това! Децата понякога мислят, че "няма смисъл", ако не са "достатъчно добри". Но и най-добрите са започнали отнякъде и в началото не им се е получавало…

О, да! Днес като че ли все повече се търси бърза награда. Ако може, без да се чака, да се получи от първия път и бързо да ни стане хубаво. За мен обаче колкото по-трудно е било да се постигне нещо, толкова по-сладко е. Трудно е да се опише усещането, но е много хубаво след премеждията да си кажеш: "Еха, успях да го направя!".

Как се създава снимка, която след това става Астроснимка на деня на НАСА? С предварителен план или вдъхновение “на място”?

По малко и от двете! Има много неща за планиране. Снимката, която НАСА избра, е от Великденския остров, до който стигат малко астрофотографи. Но не може да се разчита, че просто ще отидеш през нощта на място с интересен фон. Често отивам по светло да избера предварително откъде и как ще снимам. Гледам чужди снимки за вдъхновение. Мисля какво може да се направи различно. А понякога на място идва още по-добра идея!

Важно е и мястото да е далече от градове и светлини. Те причиняват т.нар. светлинно замърсяване: пречат на най-добрите условия да се види и снима нощното небе.

Кои са най-интересните места, на които си снимала?

Бременна в третия месец на палатка в о-в Сокотра (Йемен) сред драконови и бутилкови дървета беше истинско приключение. В Южна Америка пък се качихме толкова нависоко, че звездите се виждаха не само над нас, но и на хоризонта! В Кения пък ме впечатли много връзката на хората със звездите. Представяш ли си да се разбираш за среща с някого не в 19 часа например, а "когато Млеченият път е най-високо в небето"?

Имаш ли астрофотографски съвети за деца?

За снимки с апарат са нужни доста знания и настройки, но смартфоните днес имат доста добри камери. С помощта на родителите може да стане забавен проект. Само трябва да се снима далеч от светлини. Лятото в планината е чудесно, на морето препоръчвам покрай Тюленово или Синеморец. Най-добре на новолуние, за да е по-тъмно небето. Приложението "Стелариум" е супер начин да се провери къде и в колко часа ще се вижда ядрото на Млечния път над избраното място. Задължително със статив, за да не се размаже снимката, като се снима за 20 – 30 секунди.

Изпробвай различни неща. Забавлявай се. И ако не стане – опитай отново!