Години наред по плажовете на Флорида се появявали следи от някакво огромно животно. Хората се чудели дали не е вид, непознат на науката. Или праисторическо чудовище, излязло от дълбините на морето. Или просто измишльотина. Докато накрая не им хрумнало, че е… гигантски пингвин!
Една сутрин през февруари 1948 г. жител на малкото градче Клиъруотър в щата Флорида решил да се разходи по плажа. В пясъка обаче видял нещо изключително странно. Следи от крак с три пръста! Те излизали от морето и вървели цели 3 километра през дюните, а накрая пак завивали към водата и там изчезвали. Следите били огромни – много по-големи от човешки крак. А нещото, което ги оставило, имало страшно широка крачка – почти два метра.
Скоро мистериозните следи започнали да се появяват и на други плажове. И истерията започнала! Вестниците питали дали от морето не е излязло великанско праисторическо чудовище. Полицията разследвала. Някои хора дори се барикадирали в домовете си. Щом създанието можело да оставя такива следи, кой знае какви страхотии можело да извърши в тихото градче. Други обаче подозирали, че в цялата работа има нещо гнило. Но какво? Ако е номер, как точно го правели шегаджиите? И защо?
Цялото вълнение привлякло вниманието на един зоолог от Ню Йорк на име Айвън Сандърсън. Той бил доста известен с работата си и с експедициите си в африканската джунгла. Това, което повечето хора не знаели за него, било желанието му да стане известен на всяка цена. Сандърсън прекарал няколко седмици по плажовете на Флорида и заключил, че няма измама. Следите били прекалено дълбоки, за да са направени от човек или от машина. Нещо повече – той заявил, че видял създанието с очите си! Било сиво-жълто на цвят, имало големи плавници и мощни крака, с които плувало сред вълните. И било дълго към пет метра! Сандърсън заявил, че не е нито динозавър, нито великански алигатор. Не, по всичко личало, че е гигантски пингвин!
Доста хора повярвали. Други се разсмели. Дори Сандърсън признал, че идеята за петметров пингвин е малко откачена. Но искрено вярвал в нея. Междувременно следите продължили да се появяват още известно време. През 1958 г. били видени за последен път. Историята останала в спомените на местните хора и дори 30 години по-късно все още идвали репортери, търсещи Гигантския пингвин от Клиъруотър. Един от тях се запознал с Тони Синьорини, местен автомонтьор. Докато си приказвали, Тони се навел и извадил изпод тезгяха си чифт огромни железни крака с три пръста. Станало ясно, че никога не е имало гигантски пингвин. Целият номер бил измислен от шефа на Тони, известен шегаджия и симпатяга. Той бил видял в „Нешънъл Джиографик“ снимка на вкаменени следи от динозавър. И двамата с Тони решили да се позабавляват! Сами изработили краката, отлели ги и закрепили към тях здрави обувки. Натоварили ги на лодка и се отправили към плажа. Тони Синьорини ги връзвал на краката си, скачал в плитките води и тръгвал по пясъка. На всяка крачка се залюлявал на един крак и правел голям скок. Което не било лесно, защото всеки железен крак тежал по 15 килограма.
Десетилетия наред Тони криел истината, за да не развали шегата. Зоологът Сандърсън до края на живота си останал убеден, че наистина е видял гигантски пингвин. Дори когато Тони Синьорини най-накрая си признал, много хора не му повярвали. Дотолкова били свикнали с мисълта, че по плажовете им обикаля нещо толкова невероятно и вълнуващо, че хич не им се искало истината да е толкова простичка. Това се казва шега, а?
Скоро мистериозните следи започнали да се появяват и на други плажове. И истерията започнала! Вестниците питали дали от морето не е излязло великанско праисторическо чудовище. Полицията разследвала. Някои хора дори се барикадирали в домовете си. Щом създанието можело да оставя такива следи, кой знае какви страхотии можело да извърши в тихото градче. Други обаче подозирали, че в цялата работа има нещо гнило. Но какво? Ако е номер, как точно го правели шегаджиите? И защо?
Цялото вълнение привлякло вниманието на един зоолог от Ню Йорк на име Айвън Сандърсън. Той бил доста известен с работата си и с експедициите си в африканската джунгла. Това, което повечето хора не знаели за него, било желанието му да стане известен на всяка цена. Сандърсън прекарал няколко седмици по плажовете на Флорида и заключил, че няма измама. Следите били прекалено дълбоки, за да са направени от човек или от машина. Нещо повече – той заявил, че видял създанието с очите си! Било сиво-жълто на цвят, имало големи плавници и мощни крака, с които плувало сред вълните. И било дълго към пет метра! Сандърсън заявил, че не е нито динозавър, нито великански алигатор. Не, по всичко личало, че е гигантски пингвин!
Доста хора повярвали. Други се разсмели. Дори Сандърсън признал, че идеята за петметров пингвин е малко откачена. Но искрено вярвал в нея. Междувременно следите продължили да се появяват още известно време. През 1958 г. били видени за последен път. Историята останала в спомените на местните хора и дори 30 години по-късно все още идвали репортери, търсещи Гигантския пингвин от Клиъруотър. Един от тях се запознал с Тони Синьорини, местен автомонтьор. Докато си приказвали, Тони се навел и извадил изпод тезгяха си чифт огромни железни крака с три пръста. Станало ясно, че никога не е имало гигантски пингвин. Целият номер бил измислен от шефа на Тони, известен шегаджия и симпатяга. Той бил видял в „Нешънъл Джиографик“ снимка на вкаменени следи от динозавър. И двамата с Тони решили да се позабавляват! Сами изработили краката, отлели ги и закрепили към тях здрави обувки. Натоварили ги на лодка и се отправили към плажа. Тони Синьорини ги връзвал на краката си, скачал в плитките води и тръгвал по пясъка. На всяка крачка се залюлявал на един крак и правел голям скок. Което не било лесно, защото всеки железен крак тежал по 15 килограма.
Десетилетия наред Тони криел истината, за да не развали шегата. Зоологът Сандърсън до края на живота си останал убеден, че наистина е видял гигантски пингвин. Дори когато Тони Синьорини най-накрая си признал, много хора не му повярвали. Дотолкова били свикнали с мисълта, че по плажовете им обикаля нещо толкова невероятно и вълнуващо, че хич не им се искало истината да е толкова простичка. Това се казва шега, а?
Беше забавна и интересна.
много интересно
Много интересна и смешна статия.
Че понякога хората се шегуват и не всичко е истина
Според мен това да се случи изглежда абсурдно, но е напълно възможно.
Много забавна е била шегата
Беше хубава и забавна
Доста забавна статия.Много ми хареса!
Доволна съм от тази статия,разказва много интересна история,която могат да прочетат децата,които се интересуват.
Забавна беше
Наистина се замислих, дали съществуват гигантски пингвини и как биха изглеждали?
Много интересна шега, на която са повярвали много хора.