Сами ли сме в Космоса? Има ли други планети, подобни на Земята? Това са два от най-важните въпроси, които вълнуват астрономите от стотици години. Но днес сме все по-близко до това най-сетне да намерим отговорите! Почти всяка седмица в научните списания се съобщава за откриването на нови т.нар. екзопланети. Така се наричат всички планети, които обикалят около звезди извън Слънчевата система. Към момента открити и потвърдени са над 6100 екзопланети. За наша изненада, част от тях са твърде различни от познатите ни планети в Слънчевата система. Знаем, че в нашата звездна система имаме четири планети със скалиста повърхност – това са т.нар. планети от земната група. Тук попадат Меркурий, Венера, Земята и Марс. Имаме също газовите гиганти Юпитер и Сатурн и ледените гиганти Уран и Нептун. Сред хилядите новооткрити в Космоса планети обаче има светове, които са много по-големи, много по-масивни и много по-горещи газови гиганти от Юпитер – това са екзопланети от типовете „горещ“ и „топъл“ Юпитер. Имаме също мини-Нептуни, мини-Сатурни и много други видове екзопланети. Астрономите откриват и един специален вид планети, чиито размери са по-големи от тези на Земята, но по-малки от размерите на Нептун. Това са т.нар. свръхземи. Точно такава свръхземя е открита през март 2026 г. с водещото участие на български астрономи! Тя се намира на 91 светлинни години от нас и обикаля в орбита около звездата GJ 1137. Последната е по-малка и по-хладна от Слънцето, което ѝ придава леко оранжев оттенък.

Още от 2005 г. е известно, че в орбита около GJ 1137 обикаля поне една екзопланета, а новото българското откритие доказва, че има и втора планета в системата. Много интересен е начинът, по който е открита новата екзопланета  – чрез т.нар. метод на лъчевите скорости. Той включва измервания  на движението на звездата по линията на наблюдение, породено от наличието на една или повече екзопланети в системата. За да разберем по-добре как работи този метод, нека си представим, че се разхождаме към училище и чуваме как линейка бърза по улицата. Звукът на линейката се променя – усилва се и става по-пронизителен, когато тя наближава към нас, и намалява с отдалечаването от нас. Този ефект при звука се нарича ефект на Доплер и ние го чуваме редовно в града – не само при линейките, ами и при сирените на пожарната, на полицейските коли и т.н. Основното при него е, че обектът, който излъчва звука (линейката), се движи спрямо нас, наблюдателите. Движението на обекта променя звука, който долавяме. В Космоса ситуацията е подобна. Само че в Космоса не говорим за обекти, които излъчват звук, а за обекти, които излъчват светлина – като звездите! Ако около една звезда има екзопланета, нейната гравитация влияе върху звездата и в резултат звездата се движи спрямо нас, земните наблюдатели. Това движение оставя отпечатък в светлината на звездата и по този отпечатък можем да открием планетата! Но ни трябват много и прецизни наблюдения.

Работата на учените зад новото откритие е резултат от наблюдения, извършвани в продължение на 13 години с помощта на 3,6-метровия телескоп на Европейската южна обсерватория (ESO) в Ла Сия, Чили. Водещ автор на статията за проучването е Деница Стоева, докторант в катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет и млад учен към проекта за търсене на екзопланети EXO-RESTART към същата катедра.

Резултатите извън всякакво съмнение доказват наличието на свръхземя, с маса поне пет пъти колкото тази на Земята, която прави една обиколка около звезда за девет дни. Това означава, че една година на новооткритата свръхземя е само девет земни дни. Представете си колко бързо ще идват рождените ни дни, нали! Е, понеже планетата е доста близко до своята звезда, там вероятно е много горещо и няма да е подходящо за живот. Но е въпрос на време да бъдат намерени екзопланети, които са достатъчно подобни на нашата планета. И кой знае, може би на тях също би могло да има живот, подобен на живота тук, на Земята? Ето това е основната задача, която учените се опитват да решат. Дали сме сами във Вселената и уникална ли е Земята? В близките години предстои да разберем отговорите!

Работата на българската научна група за търсене на екзопланети е подкрепена от проект EXOplanetary dynamics and stability: Reverse Engineering of STable multiplanetary ARchitecTures (EXO-RESTART), финансиран чрез договор КП-06-ДВ/5 от 15.12.2021 г. с Фонд „Научни изследвания“ по Националната научна програма (ННП) „Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука“ 2021 (ВИХРЕН-2021). Ръководител на проекта е д-р Трифон Трифонов.

Повече за проекта EXO-RESTART и българската група за търсене на екзопланети можете да откриете тук.

Научната публикация  за откритието с водещ автор Деница Стоева е достъпна тук. 

Архивът на НАСА за открити екзопланети е достъпен тук.