
В началото издателите не я харесали, защото била прекалено необикновена, не знаели дали някой изобщо ще се заинтересува от нея. А вижте какво станало! Днес по нея играят пиеси, снимат игрални и анимационни филми. Вече е преведена на безброй езици. Дори на български език през годините са я превеждали няколко пъти. Езикът се променя през времето, едни думи остаряват и се забравят, появяват се нови. Освен това има безброй начини един и същи текст да бъде предаден на друг език. Винаги е интересно да се сравни, ако човек проявява любопитство към това. Преди броени дни излезе чисто нов превод на български език, направен от Стела Джелепова.
Да си кажем честно, ние не сме чели предишните преводи; сега за първи път разгърнахме книгата… и просто се влюбихме в нея! Наистина звучи така, все едно всички тези случки ни ги разказва някой, който ни обича и иска да се почувстваме добре, докато го слушаме. Има весели и вълнуващи истории, има и тъжни, и изпълнени с копнеж по нещо недостижимо. Има много чудесни описания на места, толкова живо пресъздадени, че почти подушваш цъфналите дървета, усещаш вкусни аромати, които се носят откъм печката; чуваш как ромоли водата. А самата река е като истинска, свежа през лятото и сива и студена зиме, винаги променлива и интересна, тя привлича всякакви животинки. Разказвачът никак не бърза, той спира вниманието си върху всяко нещо и върху чувствата, с които то е свързано. Тримата главни герои – Плъха, Кърта и Язовеца, имат различни характери, винаги са готови да си помогнат, да се почерпят и даже да влязат в бой с тояги срещу многочислен противник, за да защитят правдата. Не се сещаме за друга книга, в която така нагледно да е показано колко е мило да направиш всичко, за да се почувстват другите приети, разбрани и безгрижни. Има и още един герой, Жабока, който външно е много очарователен, но е толкова безотговорен и самовлюбен, че тази приказка е същинско предупреждение да не се доверяваме напълно на тези, които дават обещания прекалено лесно. Не, наистина, Жабока е безобразник без капка съвест!
А да видите само какви красиви картини има тази книга! Истински живописни платна в голям формат. На последните страници има и скици и можем да проследим как е възникнала идеята за образите и после как се е развила, колко по-истински стават всички изображения, когато към линиите се добавят и цветове.
Изобщо всеки, който прочете книгата, веднага ще разбере защо от почти 120 години нови и нови родители и деца четат заедно „Шумът на върбите“ и споделят радостта от приключенията на Плъха, Язовеца и Кърта.





Много хубава статия.
Много съм доволна от тази статия!