Представял(а) ли си си колко би било готино да намериш истински динозавър? Е, не жив, разбира се! Звучи невероятно, но понякога се случва. Разказвали сме ти за 11-годишната Руби в Англия, която открила с баща си нов вид подводен динозавър, и късметлиите Лиъм, Джесин и Кейдън в САЩ, които попаднали на кост от тиранозавър. Покрай такива открития идва интересният въпрос: ако откриеш динозавър, на кого е той?

Вкаменелостите (наричани още фосили) са кости, зъби, отпечатъци от стъпки и даже цели запазени скелети (супер рядко!) отпреди хиляди и дори десетки хиляди години. В повечето случаи са по-стари от държавите, в които се намират. Това ги прави супер ценни. Не само защото са редки, а и защото са ключ към историята на живота на планетата ни. Покрай това идват куп важни въпроси: кой определя кои правила важат за тях? Кой ги притежава? Можеш ли да ги купиш, или преместиш в друга държава?

По света има все повече колекционери на фосили. Това са хора, които събират вкаменелости: от малки и сравнително евтини до огромни и скъпи останки от динозаври. Актьорът Никълъс Кейдж например може да покани приятели у дома и да им покаже истински череп на тиранозавър. Неговият е "евтин": "само" 276 хиляди долара. Този месец фосил от трицератопс бе купен за 5.55 милиона долара, а миналата година на официален търг са дали над 30 милиона долара за вкаменелост от млад цератозавър! Колкото по-голям и рядък е един фосил, толкова повече пари струва. 

Съгласни сме, че едва ли има нещо по-готино от това да имаш динозавър вкъщи (може би само уред за телепортация или космически кораб биха го задминали!). Но трябва да се помисли за куп важни въпроси. Какъв е произходът на фосила: откъде е и собствникът законно ли го има? Един от много подобни фосили ли е, или е единствен по рода си? Ако е особено важен, не трябва ли да е в лаборатория или музей вместо на етажерката в хола? На държавата ли е? На учените? На онзи, който даде най-много пари? Това са важни въпроси и отговорите по света са доста различни. Всяка държава има свои закони: общи правила кой, кога, къде и как може или не може да прави нещо.  

"Мястото му е в музея!" срещу "Моето си е мое!"

Във филмите за археолога приключенец Индиана Джоунс има една известна реплика: “Мястото му е в музея”. Където и да си намерил нещо, ако е важно за науката: мястото му е в музея. Много държави по света мислят по същия начин. В Южна Африка например е нужно специално разрешително, ако искаш да продаваш или колекционираш вкаменелости. В Китай намерените фосили (особено ако са важни от научна гледна точка) се считат за културно и научно наследство. Те са собственост на държавата: независимо дали са намерени в национален парк, или в нечий заден двор. В Канада ако откриеш фосил, трябва споделиш веднага къде е  и да не го доизравяш или местиш (ако не искаш глоба от 50 хиляди долара!). Строги правила има и в Италия, Франция, Германия. 

В Англия има специални области от висок научен интерес, където е забранено да търсиш и събираш вкаменелости, но пък малките фосили по океанските плажове спокойно могат да се колекционират. В Съединените американски щати (САЩ) зависи къде са намерени вкаменелостите. Учените трябва да поискат разрешение за разкопки: планирано търсене на вкаменелости на дадено място. Находките от разкопки са за държавата и учените. Находките, намерени в частна собтвеност, са за собственика на земята! Това значи, че ако намериш динозавър в двора си, можеш да го запазиш или продадеш. Затова много хора плащат за разкопки в САЩ, за да могат да продадат намереното на колекционери в Китай и други държави, където не може просто така да си купиш такова нещо.

Все повече се спори дали е редно да има общи правила и къде е балансът между нуждите на науката и желанието да имаш нещо супер готино у дома.