От много години популярна шега в училище е да кажеш, че нямаш домашно, понеже кучето ти го е изяло. А нищо чудно и ти някой път да не си успял(а) да си напишеш домашното, защото котката ти се е разхождала по клавиатурата на компютъра. Оказва се, че такива проблеми е имало и много преди нас. Преди векове хората може и да не са имали компютри, но пък са имали котки. И една от тях е оставила следи от мръсни лапи върху изящен ръкопис преди цели 500 години!

Представи си да посветиш дни, седмици, може би и месеци на написването на важен документ. Няма компютри, няма принтери и ксерокопирни машини, всичко се прави на ръка. Излизаш за малко от стаята, докато мастилото съхне, и какво става? Ами котката ти решава да се разходи по пергамента и да остави мастилени следи върху безценния ти труд! Тъкмо един такъв фламандски ръкопис на 500 години вдъхнови много специална изложба. Тази година музей в Балтимор, САЩ, представя „Лапи върху пергамент“ – изложба за ролята на котките през Средновековието. И за безбройните начини, по които хората са показвали обичта си към тях преди стотици години.

Днес гледаме милиони котешки клипчета в Ютюб и публикуваме десетки снимки на собствената си котка в социалните мрежи. Само че хич не ни и хрумва, че средновековните хора също са правели подобни неща. Новата изложба обаче показва, че много от тях са обичали котките не по-малко от нас. Може и да не е имало снимки, но пък илюстрациите на котки са били хиляди. И ги е имало по цял свят! В изложбата участва например турски ръкопис от 13. век, в който е нарисувана черна котка, седнала между зелени растения. Всъщност котките играят важна роля в исляма, тъй като се вярва, че самият Мохамед ги е тачел. През същия този 13. век в Кайро основали котешка градина, в която имало храна и подслон за бездомни животни. Малко като в днешния Истанбул, нали? Ако си ходил(а) на екскурзия там, със сигурност си видял(а) колко много котки има и как се грижат за тях местните хора.

Друга интересна находка в изложбата е книга от 17. век, поръчана от арменска жена на име Напат за нейното семейство. Книгата съдържа безброй рисунки на котки. От тях става ясно колко важна роля са имали те в дома на Напат и колко са били обичани. Една италианска картина от 15. век пък показва Дева Мария и малкия Исус, а в краката им седи малко коте. По това време съществувала легенда, че докато Мария раждала Исус в яслата, една котка родила котенцата си точно там.

Може би ти е попадала в интернет и една особено забавна котешка история. В Кьолн днес се пази ръкопис от около 1420 г. с много особено петно върху една от страниците. Наоколо няма текст – има само рисунка на котка и кратко обяснение. А именно, че през нощта животинката се вмъкнала и се изпишкала върху страницата! Писарят вече нямало как да използва листа. И явно е бил много ядосан – дори проклина хулиганката! И съветва никога да не оставяме отворени книги в стаи, в които нощем влизат котки.

Точно този ръкопис не участва в изложбата, но и без него посетителите се тълпят да я видят. При това не само двуногите посетители. Скоро след голямото откриване в музея пристигнаха четири малки котенца от приют. След като разгледаха експонатите на спокойствие, две от тях бяха осиновени от организаторката на изложбата!