„Луната на костенурките“, Хана Голд, превод Деница Янкова, илюстрации Ливай Пинфолд, издателство „Таралеж“
 

Случва се в един и същи ден да преживееш и приятни моменти, и огорчения. В училище да не харесат рисунката ти, но пък след това да се покатериш на любимото си дърво (нищо че ти е забранено). После пък да паднеш от клона, но да не се удариш. Като се насъберат повечко такива разнообразни неща, става трудно да прецениш какъв е бил в крайна сметка този ден, хубав или лош.

Има и дълготрайни мъчнотии, за които не си виновен, но трябва да ги понесеш. Също и постоянни любими и радостни неща, например да имаш най-добър приятел в училище. Има и неочаквани промени, които преобръщат живота ти с главата надолу и дори не можеш да си представиш как ще продължиш напред.

И това може да се случи на всеки, и то внезапно. Направо си е страшно, като се замислиш!

Точно така става със Силвър Тривелън. Тя е момиче на 11 години и ходи на училище като всички деца. Един ден обаче баща ѝ, който е художник, получава покана да отиде в Коста Рика за няколко месеца заедно с цялото им семейство. Заминават с надежда голямата промяна да им помогне отново да се зарадват на живота. Родителите на Силвър от години искат да имат второ дете, но все не успяват, а самата Силвър е притеснена от тъгата, обхванала майка ѝ и баща ѝ.

И така, в Коста Рика е слънчево и има прекрасна дъждовна гора и много животни… Но гората е опасна – загубиш ли се в нея, може никога повече да не се върнеш у дома. Има безброй буболечки и отровни змии, а ръмженето на ягуарите човекоядци се чува почти всяка нощ. Майката на момиченцето е все така потисната, а една палава маймунка пречи на бащата да рисува. Бракониери нападат застрашените животни. Нищо не потръгва по план!

Като умни деца и читатели на много книги сигурно вече сте се досетили, че нещата ще се преобърнат – иначе книгата нямаше да е особено интересна и ние във „Вижте“ нямаше да ви я препоръчваме сега. Да, прави сте.

На Силвър ѝ предстои да открие приятел, да се привърже към ленивец, да бди над 83 костенуркови яйца, да скача от клон на клон, да се изправи очи в очи с хищник… и да открие щастието да си жив и да бъдеш част от природата.

Ние просто се влюбихме в тази книга, защото тя не е списък с поуки, а показва как от всяко положение може да се роди нещо добро. Показва, че всяко живо същество има значение и че дори най-малкият сред нас не е безпомощен, а може с труда, смелостта и идеите си да помогне на другите.
Това е четвъртият роман на Хана Голд. Предишните бяха за бели мечки и за китове; и всеки един от тях ни е любим. А на вас?