„Малки динозаври с големи въпроси“, текст Суапна Хадоу, художник Итинг Лий, издателство „Фют“

Тези писатели с техните метафори! Изразяват се особено и специално, а после читателят се чуди какво са искали да кажат. Учителките затова така питат – и те не разбират, горкичките.
Обаче ако отделим време да помислим и да си представим странните изрази, ако видим какво означават буквално и какво ни подтикват да си представим, може да се окаже наистина интересно.
Веднага давам пример. „Малки динозаври с големи въпроси“. Повечето динозаври са били с гигантски размер, но може би се има предвид малки на възраст, например току-що излюпени от яйцето. Дотук добре. Обаче какви ще са тези „големи“ въпроси? Стокилограмови и пет метра високи? Или пък големи, възрастни, направо стари въпроси? Да, тук има нещо… може би са големи, защото хората си ги задават от динозавърска древност и още не са намерили окончателен отговор. Най-вероятно под „големи“ се разбира „важни“. И трудни.
Я да видим какво пише вътре в книгата, че се спряхме на корицата и още не сме я отворили.
Защо се случват лоши неща?
Защо някои имат повече от други?
Може ли понякога да излъжем?
Боли ли я тревата, когато я дъвча?
Аз нормален ли съм?
Как да си спомняме за близките, които сме загубили?
О, да. Макар че са формулирани мило и симпатично, като зададени от малко дете (или динозавърче), тези въпроси наистина са трудни.
Разказана е някаква случка, при която всеки от въпросите е възникнал, после един мил динозавър на име доктор Диплоу дава отговор и обяснява какво трябва да направим, за да ни стане по-леко, да не изпадаме пак в неприятни ситуации и да намерим спокойствие.
Например Попи е получила специален подарък от любимата си леля – ръчно плетен пуловер. Обаче пуловерът ѝ е малък и ужасно ѝ боде. Попи не иска да огорчи леля си, но не иска и да лъже, затова просто се чуди какво да каже, когато я попитат дали си харесва подаръка. Неловка ситуация, нали?
Доктор Диплоу съветва: „Без значение колко ни е трудно, винаги трябва да се стремим да казваме истината. Това ще ни спести много сериозни неприятности“. И после обяснява как е желателно да подходим, как да си споделяме и да обсъждаме случаите и че дори да не е лесно, така ще се опознаем по-добре. И няма да получаваме повече тесни пуловери!
Тежки неща като несправедливостта, смъртта, бедността има навсякъде около нас и никак не е лесно да ги приемем, а невинаги можем да ги променим. Затова е наистина полезно да се научим да ги коментираме и да осъзнаваме чувствата, които те будят у нас, за да можем да се справим по-добре.
Обаче ако отделим време да помислим и да си представим странните изрази, ако видим какво означават буквално и какво ни подтикват да си представим, може да се окаже наистина интересно.
Веднага давам пример. „Малки динозаври с големи въпроси“. Повечето динозаври са били с гигантски размер, но може би се има предвид малки на възраст, например току-що излюпени от яйцето. Дотук добре. Обаче какви ще са тези „големи“ въпроси? Стокилограмови и пет метра високи? Или пък големи, възрастни, направо стари въпроси? Да, тук има нещо… може би са големи, защото хората си ги задават от динозавърска древност и още не са намерили окончателен отговор. Най-вероятно под „големи“ се разбира „важни“. И трудни.
Я да видим какво пише вътре в книгата, че се спряхме на корицата и още не сме я отворили.
Защо се случват лоши неща?
Защо някои имат повече от други?
Може ли понякога да излъжем?
Боли ли я тревата, когато я дъвча?
Аз нормален ли съм?
Как да си спомняме за близките, които сме загубили?
О, да. Макар че са формулирани мило и симпатично, като зададени от малко дете (или динозавърче), тези въпроси наистина са трудни.
Разказана е някаква случка, при която всеки от въпросите е възникнал, после един мил динозавър на име доктор Диплоу дава отговор и обяснява какво трябва да направим, за да ни стане по-леко, да не изпадаме пак в неприятни ситуации и да намерим спокойствие.
Например Попи е получила специален подарък от любимата си леля – ръчно плетен пуловер. Обаче пуловерът ѝ е малък и ужасно ѝ боде. Попи не иска да огорчи леля си, но не иска и да лъже, затова просто се чуди какво да каже, когато я попитат дали си харесва подаръка. Неловка ситуация, нали?
Доктор Диплоу съветва: „Без значение колко ни е трудно, винаги трябва да се стремим да казваме истината. Това ще ни спести много сериозни неприятности“. И после обяснява как е желателно да подходим, как да си споделяме и да обсъждаме случаите и че дори да не е лесно, така ще се опознаем по-добре. И няма да получаваме повече тесни пуловери!
Тежки неща като несправедливостта, смъртта, бедността има навсякъде около нас и никак не е лесно да ги приемем, а невинаги можем да ги променим. Затова е наистина полезно да се научим да ги коментираме и да осъзнаваме чувствата, които те будят у нас, за да можем да се справим по-добре.





Аз винаги казвам това което мисля