Преди дни по новините се появиха снимки на горящи православни храмове. Това бяха златните кубета на църквите от Киевско-Печорската лавра. Те пострадаха при нападение по време на войната между Русия и Украйна.
Тези църкви са важни по три причини: защото са свещени за православните вярващи, защото са изключително произведение на изкуството и защото са жива история.
Подобни по значение са катедралата „Нотр Дам“ в Париж, манастирите в Атон и Рилският манастир в България.
Днес искаме да ти разкажем малко повече за тях.
Тези църкви са важни по три причини: защото са свещени за православните вярващи, защото са изключително произведение на изкуството и защото са жива история.
Подобни по значение са катедралата „Нотр Дам“ в Париж, манастирите в Атон и Рилският манастир в България.
Днес искаме да ти разкажем малко повече за тях.

Лаврата била основана през... 1051 г. Това било толкова отдавна, че по това време България била под византийска власт – въстанието на Асен и Петър тепърва предстояло. Англия пък още не била завладяна от норманите на Уилям Завоевателя, от които после щяла да се освобождава.
За една част от Европа християнството било още нова религия. В България то било прието през 864 г., но скандинавските държави например, като Исландия, Норвегия и Швеция, се покръстили през 11. век. Киевска Рус – също. Княз Владимир (980 – 1015) се покръстил и издал заповед, с която същото трябвало да направят и всички жители на Киев и околностите.
Според историята през 1051-ва монахът Антоний се завърнал от Атон (тогава във Византия) и се заселил в Киев, за да създаде монашеската традиция и в своята страна. Избрал си пещера над реката и скоро събрал много последователи. Те прокопали за себе си нови килии и ги свързали с дълги подземни проходи. По-късно Антоний се заселил на отсрещния хълм, където също събрал сподвижници. Скалните манастири от двата склона днес са известни като Близките пещери и Далечните пещери. У нас пещерни манастири можеш да видиш край Варна (Аладжа манастир) и над село Иваново, близо до Русе.
Когато обаче килиите станали недостатъчни за монасите, те измолили от княз Изидор да им подари планината, която се намирала върху тях. Така започнали да строят първия манастир, който нарекли Печорски – „пещерен“. За първите сгради дошли архитекти чак от Константинопол.
През годините и вековете манастирският комплекс ту се разраствал, ту претърпявал нападения. През 1096 г. бил нападнат от куманите, после от монголците, после от предводителя на Златната орда Едигей. Построили го наново през 1470 г. През 17. век в Лаврата имало печатница, от която започнало Киевското възраждане, и училище, което въвело нови модели на образование, каквито имало по това време в Европа. Тя била и място за поклонение – много хора предпочитали да отидат там вместо в Йерусалим (както пък в Англия например ходели до Кентърбърийския манастир).
През 1917 г. в Русия избухнала Октомврийската революция. При нея властта завзели работници и селяни, водени от комунистическата партия, така наречените болшевики. Тя наложила в страната управление, което не признавало християнството. През януари 1918 г. болшевиките убили митрополит Владимир Киевски, а по-късно разпуснали монасите и превърнали Лаврата в музей. В манастир се превръща отново след Втората световна война, като през 1990 г. е призната от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.
През 2000 г. е тържествено възстановена Голямата църква, взривена през 1941 г. от тайната полиция. Възстановяването ѝ било толкова важно не само заради богатата история, а и заради неописуемата архитектурна красота. Хората усещали, че загубата ѝ ги засяга дълбоко, така както неотдавна милиони хора по света страдаха заради пожара в парижката катедрала „Нотр Дам“ или когато в Близкия изток бяха разрушени хилядолетни паметници. Културно наследство означава богатство, което сме наследили от предишните поколения, от предишните векове. Когато то загива заради войните по света, всички ние ставаме по-бедни.
Източник: pravoslavieto.com, енциклопедия "Британика" и др.
За една част от Европа християнството било още нова религия. В България то било прието през 864 г., но скандинавските държави например, като Исландия, Норвегия и Швеция, се покръстили през 11. век. Киевска Рус – също. Княз Владимир (980 – 1015) се покръстил и издал заповед, с която същото трябвало да направят и всички жители на Киев и околностите.
Според историята през 1051-ва монахът Антоний се завърнал от Атон (тогава във Византия) и се заселил в Киев, за да създаде монашеската традиция и в своята страна. Избрал си пещера над реката и скоро събрал много последователи. Те прокопали за себе си нови килии и ги свързали с дълги подземни проходи. По-късно Антоний се заселил на отсрещния хълм, където също събрал сподвижници. Скалните манастири от двата склона днес са известни като Близките пещери и Далечните пещери. У нас пещерни манастири можеш да видиш край Варна (Аладжа манастир) и над село Иваново, близо до Русе.
Когато обаче килиите станали недостатъчни за монасите, те измолили от княз Изидор да им подари планината, която се намирала върху тях. Така започнали да строят първия манастир, който нарекли Печорски – „пещерен“. За първите сгради дошли архитекти чак от Константинопол.
През годините и вековете манастирският комплекс ту се разраствал, ту претърпявал нападения. През 1096 г. бил нападнат от куманите, после от монголците, после от предводителя на Златната орда Едигей. Построили го наново през 1470 г. През 17. век в Лаврата имало печатница, от която започнало Киевското възраждане, и училище, което въвело нови модели на образование, каквито имало по това време в Европа. Тя била и място за поклонение – много хора предпочитали да отидат там вместо в Йерусалим (както пък в Англия например ходели до Кентърбърийския манастир).
През 1917 г. в Русия избухнала Октомврийската революция. При нея властта завзели работници и селяни, водени от комунистическата партия, така наречените болшевики. Тя наложила в страната управление, което не признавало християнството. През януари 1918 г. болшевиките убили митрополит Владимир Киевски, а по-късно разпуснали монасите и превърнали Лаврата в музей. В манастир се превръща отново след Втората световна война, като през 1990 г. е призната от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.
През 2000 г. е тържествено възстановена Голямата църква, взривена през 1941 г. от тайната полиция. Възстановяването ѝ било толкова важно не само заради богатата история, а и заради неописуемата архитектурна красота. Хората усещали, че загубата ѝ ги засяга дълбоко, така както неотдавна милиони хора по света страдаха заради пожара в парижката катедрала „Нотр Дам“ или когато в Близкия изток бяха разрушени хилядолетни паметници. Културно наследство означава богатство, което сме наследили от предишните поколения, от предишните векове. Когато то загива заради войните по света, всички ние ставаме по-бедни.
Източник: pravoslavieto.com, енциклопедия "Британика" и др.





Статията беше трудна.