„Хорът на уличните котки“, Оля Стоянова, художник Ясен Григоров, издателство „Жанет 45“
 

За да бъде хубава една хорова песен, нужни са няколко неща. Всички певци да имат хубави гласове. Да знаят песента и да я пеят вярно, а не фалшиво. И още – гласовете им да си подхождат, да се сливат хармонично, всички да пеят в синхрон. Хем отделните гласове да звучат красиво, хем мелодията да е обща.

Хорът на уличните котки в книгата на Оля Стоянова е точно такъв. Всеки от четирикраките певци си има свой характер и търси решение на проблемите си по свой начин, но когато се наложи да се обединят, действат като един.

При това пеенето е само едно от безбройните им занимания. Всяка уважаваща себе си котка трябва да ходи на лов, да поддържа дипломатически отношения с хората, да се мие преди и след хранене, да се катери по дървета и да дреме под храсти, да води философски разговори горе по покривите, да се впуска в рицарски турнири, да избягва близки срещи с кучета и автомобили, да пази територия, да се влюбва и да съзерцава луната…

В „Хорът на уличните котки“ има шест котета; и те всички са главни герои. Това са Рижия, Черния и Тигровия, които са влюбени в Сивата, Бялата и Шарената. Добре де, нямахме търпение и затова издадохме тайната кой кого обича. Но не сме виновни ние. Той, Рижия, първи го каза. Защото някои обичат ухажване с увъртане и дълбока мистерия, а други действат направо, за да пестят време и всичко да е ясно. Че ако стане недоразумение, може и да те напердашат.

Котараците не са побойници, но и това е част от ритуала. Пък Рижия не е по формалностите, всъщност не обича особено много и хигиената и никак не се срамува да рови из кофите за боклук и да си намира вътре вкуснотии. Другите често му се присмиват. Но под мърлявата му външност тупти доблестно сърце.

Когато се случва нещо ужасно и опасно, всички котараци се обединяват, за да спасят своята приятелка. И това е най-важното – да сте заедно не само в добрите, но и в тежките времена. Нали точно това означава поговорката „Приятел в нужда се познава“.

Ние, хората, често наблюдаваме котките и слушаме любовните им песни, но невинаги успяваме да ги разберем. Хубаво е, че има писатели, които владеят котешки език и понякога решават да ни разкажат за забавния и героичен котешки живот.