„В неокосената трева“, Тревър Ноа, превод Ирина Манушева, художник Сабина Хан, издателство „Кибеа“
 

Когато едно дете расте, то се променя. Не само външно – ставаме по-високи, по-силни, по-бързи от преди. Променят се и начинът ни на мислене, и отношенията ни с хората. Тези промени не са еднакви за всички деца и не стават едновременно. Освен това ние опитваме нови неща, понякога – преди да сме напълно готови за тях. Може да имаме напредък, после да се върнем назад или да се откажем. Родителите ни са до нас и това е успокояващо и хубаво, но идва момент, когато започва да ни става тясно и искаме да сме по-самостоятелни и независими.

Книгата „В неокосената трева“ се отнася точно за тези малки революции, които децата предприемат, докато растат. Наглед историята е простичка: едно малко момче не обича да си оправя леглото сутрин и затова един ден решава да си вземе любимото мече и да избяга от къщата, от двора, да отвори портата и да премине отвъд, в неокосената трева сред широкото и пълно с неизвестност поле.
При това детето през цялото време си бърбори с играчката. Мечето е предпазливо и разумно, и даже малко страхливичко. Всъщност неговият глас е гласът на притесненията и страховете на момчето. То знае, че нарушава правилата, обмисля постъпката си, опитва се да предвиди какво може да се обърка. Но вътре в него се обажда и друг порив – да докаже на всички, че не е бебе, да надвие плахостта си, да опознае новото място. Предчувствието, че някъде там има интересни и хубави места и неща за опознаване, е много силно. То дава тласък на постъпката, която не е много добра, но в този момент вече е необходима.

Все пак има някои правила, които не са неизменни. Това, което е забранено на някое 6-годишно дете, е позволено на по-големите му братя и сестри. Първокласниците ги водят на училище дори ако учат съвсем близо до вкъщи, а в по-горните класове вече всеки отива сам. Понякога детето трябва да даде знак на родителите си, че е готово за промяна. Това не е лесно за никого и понякога възникват конфликти. „Всеки човек е просто пречка, ако не се опиташ да го разбереш.“

Във „В неокосената трева“ са дадени примери как бихме могли да се справим с тях. Най-важно от всичко е да запазим доверието и обичта си; да знаем, че близките ни бдят над нас и винаги са готови да ни помогнат точно както и ние сме готови да направим всичко за тях. Монетите, които момчето среща, му казват така: „Пътували сме от джоб на джоб по целия свят и навсякъде сме виждали хора, които спорят за глупости… Приятелите спорят помежду си. Родителите се препират с децата си. Кучетата се карат с котките. И защо? Решихме, че предпочитаме да правим компромиси заедно, отколкото да получаваме каквото искаме самички. Заедно струваме много повече“.

Вие може да си помислите, че това е бебешка история – някакъв дребосък с плюшката си излязъл да се поразходи из двора. Обаче авторът Тревър Ноа казва така: „Това е книга за непозната страна току до сянката на една къща и за уроците, които можем да открием в непредсказуемите ѝ дебри… Има много картинки, но не е детска книжка. По-скоро е книга, която децата могат да споделят с родителите си, а родителите – с децата“.