Как си представяш едно голямо научно откритие? 
Да речем, в палеонтологията – науката за праисторията?
Ние си представяме как ученият забива лопата в земята, поразравя малко и... намира скелет от динозавър!

По същия начин си представяме, че археологът забива лопата и намира древно съкровище.

Много често обаче не става така. 

Понякога копаеш и намираш... нещо. Не знаеш какво е. Знаеш само, че е много старо. Предаваш го в музея (защото така е редно) и продължаваш с разкопките. В музея също не могат да разгадаят какво е. И го прибират в някое чекмедже. Там твоята находка си стои кротичко... 40 години! Докато някой не я разпознае. 

Точно това се случило. През 1985 г. геологът Майк Томпсън намерил в Антарктида древна кост, но помислил, че е от някакво морско животно. Прибрал я в архива на своя институт. Четиресет години по-късно палеонтологът Марк Евънс преглеждал архива на института  и особената форма на костта му напомнила нещо. Динозавър! Обадил се на свой колега от Музея за естествена история в Лондон. 
И двамата установили със сигурност, че костта е на... титанозавър!

Това вече било епохално откритие – първата динозавърска кост в Антарктида. Но как са се озовали динозаври там? Не им ли е било много студено? Та нали са влечуги, а влечугите не могат да издържат на студ? Още повече че останки от въпросния динозавър – титанозавъра – не се срещат в Австралия, която е близо до Антарктида.

Обяснението

Някога Южна Америка, Антарктида и Нова Зеландия били свързани в общ суперконтинент, Гондвана. Австралия не била част от него – въпреки че днес тя и Нова Зеландия са съвсем близо. В Нова Зеландия има фосили от титанозаври. В Южна Америка е пълно с тях. Сега, когато е открит фосил и в Антарктида, става ясно как са преминавали от едното място на другото – Антарктида е служела като мост.

А студът? Въпреки че Антактида се намира на Южния полюс, тогава там било топло заради многото вулкани, чийто прах задържал въглеродния двуокис в атмосферата. Нещо като древен парников ефект!

Летяща катерица... не, динозавър!

Днешните сови и бухали имат особен навик. Те поглъщат плячката си цяла... и после изплюват топчета с парченца от кости в тях. Фосили от подобни топчета били открити при палеонтологически разкопки в Китай. Само че учените не знаели кой е виновникът!

Наскоро обаче го открили. Оказало се... летящ динозавър!

Е, не точно летящ. По-скоро се спускал между клоните като днешните летящи катерици. Те имат ципи между тялото и краката, които им позволяват да се носят по въздуха. Все едно с парашут!

Динозавърът, който открили на мястото, бил вид "микрораптор". Това бил единственият динозавър, намерен в околността, и бил значително по-голям от всички останали находки. Бил месояден. Дали му името на една прочута еднокрила птица в китайската митология. Бил с размерите на бухал и имал дълги пера на предните и задните си крака – така че изглеждал, все едно имал крила. Учените обаче смятат, че микрорапторите не можели да летят. Но можели да се катерят по дърветата и да прелитат оттам – като днешните летящи катерици!

Яйца подсказвачи

Как учените разбират коооолко точно е стар даден фосил? Ако наблизо има вулканична пепел или други вулканични скали, те ги изследват за радиоактивни материали. 

Тъй като тези материали се променят с времето, по тях може да се разбере колко време е минало (представи си, че забравиш сандвич в раницата си – по състоянието на сандвича майка ти ще разбере дали е бил забравен няколко часа, или цяла седмица... или месец!). 

Невинаги обаче наблизо има такива скали. Много фосили се намират в скални пластове, за които не се знае колко точно са стари. 

Напоследък обаче учените намерили други "подсказвачи" – динозавърските яйца!
Един екип изследвал вътрешността на яйцата за радиоактивни вещества. 
А друг – черупките на самите яйца! Нали черупките също съдържат минерали.