„Днес ще говорим за анакондата“, Биби Дюмон Так, превод Мария Енчева, художник Анемари ван Херинген, издателство „Точица“

Представете си една голяма зала, в която са се събрали птици, животни, насекоми, риби, всякакви представители на живия свят. Дошли са по свое желание и са се разбрали да не се нападат взаимно, докато трае тази среща. Е, понякога се нападат, но само с думи, когато не са съгласни с някое изказване. Там са, всички заедно, и разговарят. И знаете ли за какво?
Всеки се е подготвил да представи пред останалите някое животно.
Повечето избират такова животно, с което се чувстват свързани по някакъв начин. Например зебрата разказва само за черно-бели животни. Рибата чистач говори за акулите, защото работата ѝ е да почиства акулските зъби. Червеят говори за анакондата и започва именно с приликите, които открива между себе си и нея. („В интерес на истината разликите са повече от приликите, но тъкмо затова мисля, че анакондите са суперяки“ – казва той.)
Да знаете само каква смешна компания е това. Веднага си проличава кой е остроумникът на групата, кой – на всяко гърне меродия, кой има такава сценична треска, че не успява да свърже две изречения; кой веднага става лидер и налага правилата с безспорния си авторитет… Приличат на ученици в клас.
Но за разлика от ученическите домашни, доклади, реферати, презентации или както там ги нарича вашата госпожа, тук всеки следва собствената си логика и говори за каквото си иска. (Снежният леопард – за снежния леопард; толкова е самодоволен, че въобще не признава правилата!)
В животинската компания свободно се обсъждат теми, които в час биха били деликатни, даже неприлични. Например зайците са силно заинтригувани от темата за размножаването и постоянно питат как то се случва при различните животински видове. Философски, дори нехайно, се повдига и въпросът за смъртта, все пак там има и хищници, и тревопасни.
- Аз като гъска бих желала да знам спокойно ли спиш след всички тези убийства на мои роднини.
- Ще ти отговоря: колкото повече убивам, толкова по-добре спя.
Да, лисицата е направо безцеремонна, но как да я обвиним – нали трябва да се храни, за да живее.
Къртицата най-добре обобщава темата:
- Е, ако това ще те утеши, рано или късно всички ще хвърлим топа. Еднодневката – рано, костенурката – късно.
Характерите на животните са показани толкова ясно, че по някое време читателят се сеща кой пак се обажда просто от самите думи, от начина, по който даденият говорител прекъсва нахално или се извинява, от това дали използва жаргонни изрази, дори от това дали говори с дълги изречения, или със съвсем кратки.
Животните обсъждат разни феноменални свои познати, споделят си взаимно колко тежко са пострадали от действията на човека, насърчават се и се подкрепят (защото да говориш пред публика, не е лесно).
А читателят се забавлява, гледа илюстрациите – с всички тези хубави, смешни, умни животински муцуни, и научава много за животните, а също и как да се подготви по-успешно следващия път, когато трябва да напише доклад по някаква тема.
Всеки се е подготвил да представи пред останалите някое животно.
Повечето избират такова животно, с което се чувстват свързани по някакъв начин. Например зебрата разказва само за черно-бели животни. Рибата чистач говори за акулите, защото работата ѝ е да почиства акулските зъби. Червеят говори за анакондата и започва именно с приликите, които открива между себе си и нея. („В интерес на истината разликите са повече от приликите, но тъкмо затова мисля, че анакондите са суперяки“ – казва той.)
Да знаете само каква смешна компания е това. Веднага си проличава кой е остроумникът на групата, кой – на всяко гърне меродия, кой има такава сценична треска, че не успява да свърже две изречения; кой веднага става лидер и налага правилата с безспорния си авторитет… Приличат на ученици в клас.
Но за разлика от ученическите домашни, доклади, реферати, презентации или както там ги нарича вашата госпожа, тук всеки следва собствената си логика и говори за каквото си иска. (Снежният леопард – за снежния леопард; толкова е самодоволен, че въобще не признава правилата!)
В животинската компания свободно се обсъждат теми, които в час биха били деликатни, даже неприлични. Например зайците са силно заинтригувани от темата за размножаването и постоянно питат как то се случва при различните животински видове. Философски, дори нехайно, се повдига и въпросът за смъртта, все пак там има и хищници, и тревопасни.
- Аз като гъска бих желала да знам спокойно ли спиш след всички тези убийства на мои роднини.
- Ще ти отговоря: колкото повече убивам, толкова по-добре спя.
Да, лисицата е направо безцеремонна, но как да я обвиним – нали трябва да се храни, за да живее.
Къртицата най-добре обобщава темата:
- Е, ако това ще те утеши, рано или късно всички ще хвърлим топа. Еднодневката – рано, костенурката – късно.
Характерите на животните са показани толкова ясно, че по някое време читателят се сеща кой пак се обажда просто от самите думи, от начина, по който даденият говорител прекъсва нахално или се извинява, от това дали използва жаргонни изрази, дори от това дали говори с дълги изречения, или със съвсем кратки.
Животните обсъждат разни феноменални свои познати, споделят си взаимно колко тежко са пострадали от действията на човека, насърчават се и се подкрепят (защото да говориш пред публика, не е лесно).
А читателят се забавлява, гледа илюстрациите – с всички тези хубави, смешни, умни животински муцуни, и научава много за животните, а също и как да се подготви по-успешно следващия път, когато трябва да напише доклад по някаква тема.




