Случвало ли ви се е да имате нужда от помощ, но когато помощта дойде, да не е точно както сте си го представяли? Например помощникът да върши работата не така, както вие искате; да си има свои способи и предпочитания, да не се съветва с вас, или пък просто да е своенравен. И какво? Той помага, но на вас ви се иска хич да не беше идвал. А работата все пак е свършена.

Или помощникът е лош; или вие трябва да се поотпуснете малко. Не може да контролирате всичко и всеки. А ако забравите предварителните си очаквания, може да научите нещо ново един от друг.

Разсъждаваме на тази тема, защото ябълковата фея Петронела е извикала едно градинско джудже, за да разчисти падналите дървета и да изкопае дупки за нови фиданки. Идва Гамбур Силния и наистина помага, но както той си знае. Започват едни караници с вълшебните ябълкови човечета, междувременно Петронела трябва да наглежда и кокошките, докато стопаните им са на почивка. Просто разправии без край!

Стопаните на фермата пък – родителите и двете им деца, близнаците Лея и  Луис, са на почивка в една ваканционна ферма, в която има всякакви животни и селскостопански машини, но и две други деца, които са много злобни и това създава какви ли не усложнения, опасности и приключения.

Ако сте чели предишните книги от поредицата за Петронела Ябълкова, няма да се изненадате от това как близнаците успяват да спасят боровинковото мече и от другите им весели и вълшебни премеждия. Но дори и това да е първата ви среща с героите на Сабине Щединг, пак ще се ориентирате бързо.

На нас поредицата ни е сред най-любимите, защото героите са като живи. Много от тях имат вълшебни сили, но иначе са си като всеки друг, със свои слабости, предпочитания и особености на характера. Ето например един от любимите ни моменти в точно тази книга е колко е симпатична и миличка феята Петронела, когато трябва да се срещне с родителите на Лея и Луис. Тя е срамежлива, притеснява се дали ще харесат шапката ѝ, гледа да каже каквото трябва да се каже и бързо-бързо да си тръгне, за да бъде на спокойствие в любимата си гора. Хем може да прави истински чудеса, хем я стеснителна. Има такива хора.

Друго сладко нещо в поредицата са илюстрациите. Петронела има толкова младо и закачливо лице и всяко животно, човече и буболече, всички са изразителни и интересни. Рисунките в книгата са черно-бели, но като ги гледаш, лесно можеш да си представиш не само цветовете, а дори да усетиш и миризмите (например на гумени ботуши, пълни с конски тор – по-добре не питай!).

В историята не всички са симпатични, например цялото семейство Бръмунд и особено децата им Рита и Кнут. Но история без конфликт просто няма как да бъде интересна, затова сме доволни, че те се пречкат и пречат през цялото време, а накрая си заминават с подвити опашки. Още повече че те всъщност нямат опашки, защото са хора. Но ако имаха…