Преди броени дни милиардерът Илон Мъск обяви, че ще… прави свой филм по Омировата “Одисея”. Не, не иска тепърва да става режисьор, а просто да създаде филм изцяло с изкуствен интелект (ИИ). Той далеч не е първият човек с подобна идея. Наскоро излезе реклама на нов български анимационен филм, създаден с ИИ. Казва се “Агенти на времето: Васил Левски” и изглежда модерно и пъстро. Но достатъчно ли е това?

Почти като истинско 

На шега може да се каже, че скоро ще има кино и кИИно (кино направено с ИИ). Даже вече има изцяло създадена с ИИ актриса: Тили Норууд. По принцип е много симпатична, както можеш да видиш в клипчето по-долу. Обаче нито тя, нито останалите “хора” и места във видеото са истински. 

Понякога си личи, че някое лице е изкуствено създадено. Все като куп филтри на телефона или пастелен портрет върху снимка. Но ИИ става все по-добър в имитацията. Австралийско изследване от тази година показва, че дори факири в разпознаването вече отличават истинските снимки от ИИ само в около 57% от случаите! Това е, меко казано…страшничко. Ако не разбираш защо: представи си как някой “режисьор” е сложил твоето лице и твоя глас в клипче, как някой залива с боза любимото куче на директора…

Но да кажем, че ИИ е създал цял филм с история. Може дори да изглежда добре на пръв поглед. Новите технологии са си вълнуващи, ако се ползват добре и когато наистина помагат. Може да улеснят снимането на фантастични филми с ефекти. Или да спестят часове грим за някои роли. Или да стане възможно с изкуствен глас да говориш на забравени езици. Може би дори ще се радваме на нови филми с отдавна починали любими актьори. Въпросът е не “Може ли да се направи?”, а “Редно ли е?”.

Изкуство или Изкуствено?

Противниците на ИИ в киното и изобщо в изкуството далеч не са някой скучен отбор “Против технологиите!”. По-скоро са в отбор “За човешкото въображение!”. Харесват чертите на Тили и на много би допаднала идеята за смесване на фантастика и история в българската анимация. Просто искат нещо повече от лъскава опаковка. 

ИИ има ред проблеми. Говорим за AI slop (ИИ бълвоч), понеже ИИ може само да "претопли" чужди идеи и да ги "сглоби" като части от лего. Частите идват от това, с което ИИ е обучен: книги, филми, снимки от истински хора, които не получават и стотинка за използвания им труд. Да не говорим, че ИИ образите не са просто като от шаблон, но и са непостоянни. Много клипчета започват с едно лице или прическа, които се променят от сцена на сцена.

Актьорите не са просто красиви лица: чрез тях усещаме през какво минават героите и се пренасяме в историята. Добрата анимация не е просто “готини картинки”, а цял свят от идеи и емоции. Вълнуваме се от трогателния “В небето”, натъжаваме се и се чудим какво става в “Моят съсед Тоторо” и се забавляваме от сърце с пингвините от “Мадагаскар” и непохватните римляни в “Астерикс”. ИИ ни грабва вниманието с ярки картинки и може да ни заблуди за кратко, но само други хора могат да кажат нещо наистина интересно, ново, странно, смешно, неловко, смело, грубо, тъжно, безобразно или вълнуващо за света и нас самите.