По целия свят "да си добър човек", значи едно и също.
Не убивай. Не кради. Не лъжи.

Казват го християнството, юдаизмът, мюсюлманството, будизмът, джайнизмът, индуизмът и кои ли не още религии. И не само те: не е нужно да вярваш в бог или в богове, за да искаш да бъдеш добър. Всяко дете знае, че насилието е лошо. Майките, татковците, учителите, книгите ни учат на това. Но и ние самите можем да си представим колко лошо е да те измамят, да те ограбят, да те ударят. Понякога не можем да си представим смъртта, толкова ни плаши. Естествено, че няма да искаме да причиним такива неща на другите.
Това би ни направило лоши, нали? Никой не иска да мисли за себе си, че е лош.

Но тук стои един въпрос: какво правим с хората, които престъпват правилата за "добро" и "зло"?  Ако те са "лоши", можем ли да ги набием, да ги затворим, да им вземем нещата, да им отнемем живота?
От една страна, нали злото не трябва да остава безнаказано? Нали трябва да бъде спряно?
От друга страна, ако ние бием, затваряме другите, ограбваме ги и ги убиваме, то ние също ще сме крадци, убийци, насилници. А не искаме да бъдем. Освен това всеки може да каже, че онзи, когото е набил, окрал и т.н. си го е заслужил. Според него. Ами ако греши? 

Понякога "ама той си го е заслужил" е само извинение. И увлича други хора, които също си търсят поводи да удрят. Или почват да мразят някого, защото ги дразни, и той вече им се струва виновен. Тогава насилието става нещо ежедневно, хората забравят какво е "добро" и "лошо" и животът става ужасен, никой не е в безопасност.

Има само един начин престъплението да бъде спряно, без ние самите да се превърнем в престъпници. Това е законът. Той казва какви правила сме приели ние всички като общество. Какво сме се съгласили да наричаме "престъпно" и "лошо". Съгласили сме се също така кой има право да възпира престъпниците. И докъде!

Полицията има право да арестува тези, които са заподозрени в някакво престъпление. Но няма право да ги бие, да ограбва имуществото им, нито да ги държи безкрайно в затвора, без да се е произнесъл съдът. Дори полицаите да вярват, че арестуваните са виновни!

Това решава съдът. Неговата задача е да провери дали наистина даден човек е извършил престъплението, в което го обвиняват. Дали е прекрачил закона – правилото за "добро" и "зло", с което сме се съгласили всички. Не решава сам съдията, защото може да сгреши. В съда има обвинител, има защитник, свидетели, доказателства... за да не може съдията да накаже невинен човек даже НИКАК да не му е симпатичен. Защото и съдията може да сбърка. И тогава наказанието ще бъде насилие. 

Но да речем, че вината е призната. Какво точно ще бъде наказанието? Каквото пише в закона. 
Ако законът ни се струва несправедлив, ако не отговаря на вътрешното ни чувство за добро и зло – тогава можем да говорим за неговата промяна. Но не за конкретния случай, а по принцип – когато ще можем да видим и други последствия от промяната. И ще трябва и другите да са съгласни. 

В този спор е важно да се запитаме защо искаме да накажем виновника. Защото искаме да му отмъстим или защото искаме да го спрем да не направи пак нещо лошо?

Ако искаме да отмъстим, ние просто увеличаваме насилието около нас. Получава се като в онези места по света, където два рода си отмъщават десетки години наред – един убива човек от другия род, после някой роднина на убития застрелва човек оп първия род, неговите близки на свой ред отмъщават... и така децата, внуците, правнуците продължават да страдат!

Ако наказанието има за цел да възпре, то тогава в основата му няма да бъде жестокостта. А по-скоро начинът, по който човекът може да се поправи, да изкупи грешката си, да намери как да живее с другите. Всичко това не е като по филмите, в които добрите и лошите се стрелят, а ние винаги познаваме кои от кои са, защото добрите са с бели шапки, а лошите с черни (примерно). В живота добрите и лошите нямат отличителни знаци и по-важното – не умират наужким. Кръвта е истинска и наистина много боли. А смъртта е окончателна.

Затова човек може да бъде "любител градинар" или "любител художник", но не и "любител полицай" и "любител съдия". Не може сам да решава да упражнява насилие спрямо всеки, който му се стори заслужил. Без закона, без записаното съгласие на всички той става просто насилник. И тогава следващите, които търсят жестокостта на отмъщението, ще вземат на прицел него.