Дани, Мечоглавчо и Минди Манго. Може би тези имена не ти говорят нищо, но за милиони деца и все повече учители по света те са любими герои. Тримата са в центъра на видеоканал в YouTube, наречен “Дани, давай!” (Danny go!). Имат над 5 милиона последователи по света: само милион и половина по-малко от населението на България. Много деца между 3 и 7 г. знаят наизуст текстовете им, но по-интересното е, че все повече учители се интересуват от тях.

Добра кауза и добро влияние

Истинското име на Дани е Даниел Колман. Минди Манго е жена му, а Мечоглавчо и другите герои са семейни приятели. За разлика от много детски канали онлайн, които са създадени за пари и реклама, Дани има по-важна мисия. Първите си песни и танци записва, за да помогне на сина си Айзък да се усмихва по-често. Айзък допреди няколко месеца се бори с неизлечимо генетично (вродено) заболяване, но не успя да надделее. Въпреки тъжната му лична история Дани е щастлив, че песните му са донесли радост както на сина му, така и на много други (здрави и болни) деца.

Песните му нарочно са прости и запомнящи се: Дани не иска да прави велика музика, а да забавлява децата. Особено ако това ги кара да скочат на крака и да се раздвижат. Танцовите движения в клиповете му са като смесица от игра в парка, час по физкултура и анимационно филмче.

В полезрението на учителите

Клиповете на “Дани, давай!” привличат вниманието на много учители в родната му държава САЩ и други англоезични страни: особено Австралия и Нова Зеландия. Там децата започват училище още на 5-6 години. Не им е лесно да преминат от игри към дълги часове в класната стая. Учителите се опитват да развиват уменията им чрез смесица от учене, игра и познати за тях технологии. Не го правят по прищявка: има все повече научни насоки какво работи и какво не за развиващия се детски мозък.



Една от новите насоки, които се следват, е идеята за активна мозъчна почивка. Или ако трябва да си измислим дума: мозъчасие (мозъчно междучасие). Мозъчасието е за раздвижване както на тялото, така и на ума. Идеята е да има промяна (нова тема, нови звуци, нови движения) за кратко време.

Развиващият се детски мозък не може да се съсредоточи задълго. Мозъчасието помага да бориш разсейването с активно насочване на вниманието. Бързото раздвижване (с танц, подскоци, игра) помага на кръвообращението. Новият приток на кръв към мозъка му помага да се освежи и събере сили за ново усилие.

С други думи: вместо скука и случайни занимания мозъчасието разчита на ударна доза внимание и усилия, за да освежи и зареди с енергия и нови сили. Според много учители клипчетата от 3-4 минути на Дани са перфектни за това. Децата следват насоки как и защо да се движат, смеят се, учат нови движения и правят нещо заедно като екип. След бързото движение нямат нужда да шават и с нови сили се връщат в час.

Какво мислиш? Би ли се раздвижил(а) с малко музика или упражнения в междучасията между дългите уроци?