Макар че често си ги представяме като героите на „Дивият робот“, „Уол-И“ и „Трансформърс“, най-често срещаните роботи не приличат на хора. В автомобилните заводи например отдавна ни помагат роботи, които имат само механични ръце. Участниците в пекинското състезание обаче до един имаха тела, подобни на човешкото. Затова и се състезаваха в човешки дисциплини като футбол, бягане, гимнастика, бойни изкуства, бокс. Имаше и доста непопулярни, но практични дисциплини като рязане на зеленчуци, сгъване на завивки, дори чистене на тоалетна. При това разнообразие от "спортове" идва и въпросът:
Кое е по-трудно – да се боксираш или да сгънеш одеяло?
Роботите се справиха отлично с повечето състезателни спортове. Дори „подобриха“ два човешки рекорда – разстоянията от 100 и 400 метра те пробягаха по-бързо от най-бързите хора в света. В същото време обаче роботите падаха при приземяване, губеха баланс при вдигането на тежести, не можеха да спрат след спринт. С рязането на краставичка на тънка лентичка се справяха отлично. С включването на контакт и свързването на два кабела имаха проблем. С други думи – роботите са бързи и сръчни, но те все още не могат да поемат човешката работа без наша помощ. Нека не забравяме, че поне половината роботи в това състезание бяха управлявани дистанционно от хора – факт, който новините често забравят да споменат.
Защо роботите падат?
Защото човешкото тяло е наистина чудесно измислена „машинка“. В двете ти стъпала има общо 52 кости, с които пазиш равновесие, когато тичаш, скачаш, риташ топка. В двете си ръце имаш общо 54 кости, които ти помагат да рисуваш, пишеш или да свириш на пиано. И никак не чудно, че дори най-добрите инженери трудно могат да създадат толкова съвършено механично тяло – едновременно да може да вдига тежести, но да вдене и игла.
Състезание за роботи – за или против?
Роботите нямат чувства. Може би затова хората най-много коментираха и гледаха състезанията, които завършваха със счупени роботи и искри. Но защо тогава хората се вълнуват от Игрите в Пекин? Нали няма как да се привържат към отбор, съставен от роботи... Механичните състезатели не усещат щастие и гордост, така че победата не е важна и за тях. Причината за големия интерес към Игрите вероятно не е в спортните емоции, а съвсем друга.
Това е състезание между учените
Истинските победители в тези игри са инженерите и учените, конструирали роботите, защото състезанието показа коя компания се е справила най-добре и е построила най-прецизния робот. Това е състезание и между държавите. Хуманоидни роботи в Пекин изпратиха Германия, САЩ, Япония и още 13 страни. Но най-добри резултати показаха домакините от Китай. Това също може би вълнуваше публиката. Според нас обаче хората напълниха стадиона, водени от още една много важна причина – любопитството. Всички те искаха да надникнат в бъдещето и да знаят дали някога и кога точно роботите ще бъдат като нас.
