Всеки има право на мнение. Ти избираш каква музика ти харесва и дали да си вземеш пица с ананас (само не я предлагай на някого от Италия!). По важни въпроси обаче личното мнение (Май ми харесва…) има по-малко тежест от информираното мнение (Има доказателства, че…). От години се трупат доказателства как социалните медии са все по-вредни: за вниманието и мозъка ти, за безопасността ти онлайн и как мислиш за себе си и тялото си. Но доказано ли е, че именно забрана ще помогне с тези проблеми?
Отвъд "за" и "против"?
Има различни аргументи (неща, които могат да се изтъкнат в спора) "за" и "против" забраната. Много учени, специалисти по право и организации за детски права обаче смятат, че самият спор е грешен. Все повече се говори, че решението не е в забрани за децата, а в повече правила за самите социални медии.Доскоро социалните медии бяха като богове, които буквално си правят каквото си искат. Винаги е така с най-новите технологии. Отнема време обществото и законите да ги догонят. Тази година това най-накрая се случи и куп важни съдилища казаха на големите компании: „Достатъчно! Хората, които ви използват, са по-важни от вас!". В края на август компанията зад Фейсбук и Инстаграм се съгласи да плати 18 милиарда долара (15.5 милиарда евро!) и да признае вредата от двете социални медии.
Това са много пари, но по-важното е друго. Делото доказа, че социалните мрежи са нарочно замислени да бъдат пристрастяващи: особено за децата и младежите в тях. Това е не просто първа крачка, а огромен скок. Вече никоя социална мрежа не е твърде голяма, за да се съобрази с хората, които я ползват.
Според УНИЦЕФ (Детски фонд на обединените нации) бъдещето е в:
- по-добра защита и правила онлайн;
- повече правила за компаниите зад социалните мрежи;
- по-добро образование за децата и техните родители как да сърфират безопасно в океана от хора и информация онлайн.
- Опасността да изгубиш цял следобед в гледане на клипчета е най-малкият проблем в социалните медии. По-опасно е кой е в тях. В реалния живот не би си говорил(а) с неприятен или страшен непознат. В социалните медии често дори не знаеш кой наистина стои зад профила на „Хрисито”, която също като теб танцува хип-хоп.
- Чрез социалните мрежи все по-лесно все по-крайни неща стигат до все по-малки деца. Деца само на 8-9 казват, че има куп неща, които им се иска никога да не бяха виждали и чели онлайн.
- Онлайн тормозът е по-лесен: клипчетата и коментарите те застигат където и да си.
- Дори лъскавите и красиви неща в социалните медии не са непременно хубави. Много деца започват да мразят лицето и тялото си, ако по цял ден се сравняват със супермодели. Други пък се натъжават, че всички (освен тях) сякаш имат повече приятели. Децата (особено момичетата), които стоят по-малко в социалните мрежи, често са по-спокойни и щастливи без това напрежение.
- Има различни деца: някои са трудноподвижни, други трудно намират общност около себе си, трети са се преместили на ново място. За тях социалните мрежи са важна връзка с хора, до които им е трудно да стигнат.
- Не всичко онлайн е безцелно „зяпане". Забраната за достъп би лишила децата и от много положителни неща като групи по интереси, споделяне на хобита и съвети или шанс да упражнят знанията си по чужд език.
- Забраните често водят до неочаквани нови проблеми. Ами ако социалните мрежи станат още по-интересни, защото са забранени?
- Кой и как ще провери дали някой е на 6, 16, или 26? Ще те карат ли да си споделиш личните си данни? Кой ще ги пази? Ако излъжеш и се представиш за по-голям(а), това няма ли да е по-опасно онлайн? Забраната ще значи ли, че родители или учители ще имат право да следят телефони? Докъде ще доведе това?
- Още по-важно: ако всички си насочат вниманието към децата, кой ще следи какво правят самите социални мрежи? Та нали проблемът идва от опасностите в средата, не от възрастта на децата!
