„Конрад или детето от консервената кутия“, Кристине Ньостлингер, превод Василка Ванчева, художник Франц Уитакамп, издателство „Емас“

 

Конрад е сладко 7-годишно момченце, което без колебание отличава кое е правилно и никога не постъпва зле. Дори само да чуе лоша дума или да стане свидетел на погрешна постъпка, толкова му натежава на сърцето, че почти се поболява. Да, Конрад наистина е необикновен. И какъв друг да бъде, след като е пристигнал по пощата в консервена кутия и е доставен до вратата на смаяната Берти Бартолоти!

А самата госпожа Бартолоти пък е съвсем друг чешит. Работата ѝ е да тъче килими – необикновени и пъстроцветни като самата нея. Тя е свободолюбива. Приема съвети единствено от самата себе си и пак невинаги ги спазва. Облича се, както ѝ падне, гримира се с всички цветове на дъгата и въобще не я интересува чуждото мнение. Когато става майка на Конрад, тя мигновено го обиква, но това не е причина да промени начина си на живот. Или пък ще го промени?

Като изключим фантастичната поява на детето и небесносините хора от фабриката, в която то е било произведено, всички други образи, ситуации и случки в книгата са съвсем истински. Тук ще прочетем за неразбирателството между двама родители, които с все сила искат доброто за своето дете, но възгледите им за това що е добро възпитание са съвсем различни. Ще видим сладки деца и други, които се държат обидно и подигравателно. Ще срещнем момиче, което защитава момче; а също и приятелка, която учи своя приятел как да се държи поне малко невъзпитано в името на общото добро.

Писателката Кристине Ньостлингер има щуро въображение. Тя разказва толкова интересно, че на всяка страница се случва нещо съвсем неочаквано. Героите ѝ са странни: понякога добрите са много дразнещи, друг път лошите правят нещо мило. А за тези, които са вече съвсем неприятни, тя ни подканва да се позамислим защо са такива. Във всеки случай не ни оставя безразлични. Показва ни, че не бива да съдим прибързано и да си съставяме мнение за някого, преди да сме го опознали.

В историята има разговори през водосточната тръба, хранителни разтвори, конспирация и пренасяне на дете в килим, мними аптекари, неприлични песни и най-вече хора, които зачитат чувствата на другия, приемат го такъв, какъвто е, и правят необходимото, за да останат заедно, защото се обичат. Приказка с ярки герои и вълнуващо действие – толкова хубава, че скоро ще бъде поставена на сцена и ще можем да я гледаме в Младежкия театър в София още в началото на месец октомври тази година.