Какво означава да си хижоглав? Наистина ли задавате този въпрос? Добре. Хижоглав има хижа отгоре на главата си. Не се ли досетихте? Хем е нарисувано на корицата. Ето го, този зеления отдясно.

Шега, шега. Отляво е и е оранжев, а къщичката, която носи е приветлива, с бели стени и червен покрив. До него е най-добрият му приятел Дървоглав (онзи зеленият с дървото). Двамата постоянно са заедно и правят каквото им хрумне. Решат ли да здравейват, тръгват по улицата и не спират, докато не здравейнат всички свои съседи.

Срещат Пощенскоглав, Кладенчоглав, Стълбоглав, Жицоглав и всички останали.

Много е удобно на главата ти да стои това, което те определя. Така всеки вижда отдалеч какво умееш и бързо се ориентира. Ако искаш да окачиш картина, така че всеки да я види, на помощ идва Стеноглав. Кофоглав се грижи за чистотата. Спиркоглав и Автобусоглав често могат да бъдат забелязани заедно, защото Автобусоглав винаги спира точно до Спиркоглав. Голямо улеснение, нали?

Всички тези усмихнати и ведри чудатковци са постоянно заети, и то само с важни неща. Понякога си подремват хубаво, друг път четат приказки, рисуват си портрети, излежават се и търсят по небето облаци с различни форми. Животът им е толкова спокоен, че като четеш, и на теб ти се приисква да полежиш при тях – може и ти да видиш облак с форма на кроасан или нещо такова. Може да станеш Облакоглав поне за малко, защо не?

Толкова е хубаво да си четеш комикса и да не търсиш каква е причината за това или откъде-накъде пък онова, или каква е крайната му цел. Всичко е простичко и леко. Гледаш: книга. Чувстваш: лятна ваканция!

На дървото на Дървограв е вързана люлка от автомобилна гума. В байсейна на Басейноглав плуват и се забавляват човечета. Хора има и в къщата на Хижоглав.

Ако няма как да бъдем Нещоглави, дали пък не бихме могли да сме си хора, но да живеем по техните глави? Тогава може би ще се научим да ценим обикновения радостен живот. И даже да спечелим трофеи за ядене на сандвич, или за къпане, за спане нощем, или за дишане. И да ценим своите чудесни и прекрасни всекидневни умения, защото те са много важни. Особено яденето на сандвич. И спането. И дишането. И приятелството. И дишането (знаем, че го казваме за втори път, просто сме си свикнали с него и много ни харесва.)