Как се строи кораб в час по история
Тази сутрин на Мони ужасно му се спеше. Беше вторник, а тогава в учебната програма пише, че има час по история. Мони очакваше господинът просто да отвори дебелия учебник и да накара децата да четат написаното за Древна Гърция, за полисите, войните и боговете. Вместо това господинът влезе в стаята, мъкнейки огромен топ плат, въжета и няколко празни кашона от столовата.– Днес няма да четем за Одисей – каза той. – Днес ние ще бъдем Одисей!
Мони и неговото приятелче Даниил, което миналата година дойде от друга държава и още не знае добре български и бърка думите, веднага грабнаха ножиците. Двамата заедно започнаха да режат платно. После вързаха за чиновете въжета и така след половин час класната стая се превърна в истински кораб! После се качиха на чина, дърпаха въжето и викаха срещу „морските чудовища“. Мони и Даниил никога няма да забравят този урок.
На следващата година Мони и Даниил имаха друг учител, който не правеше такива уроци. Но те вече си представяха какво стои зад сухата информация в учебника. И някой ден щяха да го разкажат точно така!
Училище + въображение = място, където знанието е приключение, а ти си главният герой.
Танцът на сложните думи
В сряда учениците имаха БЕЛ и учителката беше написала на дъската една ужасно дълга дума – „интердисциплинарен”. Как изобщо се произнася това? Някои ученици се изпотиха още докато я четяха наум. Думите не са лесна работа. Две деца говорят на различен език с родителите си вкъщи. Елица ходи на логопед, защото има някои трудности в говора. Тя също като някои от децата се притеснява от сложните думи. Сега тя усещаше стомаха си на топка. Ами ако я извикат и я накарат да каже пред всички сложната дума? Няма да успее и децата ще ѝ се смеят.Учителката обаче беше намислила нещо друго. Когато часът започна, тя плесна с ръце и каза:
– Тази дума е сложна за четене. Затова ще я изтанцуваме!
Елица излезе пред дъската с треперещи крака. Но щом започна да се движи, тя направи рязка стъпка за първата част – „интер-”, подскочи за втората „дисципли-” и се завъртя за „-нарен”. Изведнъж целият клас започна да повтаря движенията ѝ. Някак трудната дума стана лесна, защото я помнеше не само езикът, а цялото тяло! Превърна се в забавен танц.
Учениците имат не само очи за четене на уроци, усти за повтаряне на наученото и ръце за писане на домашни. Когато цялото ни тяло участва, ученето става по-лесно и естествено!
Да опишеш гневната случка
В междучасието се случи нещо, което много ядоса Борис – толкова, че от яд удари с юмрук по стената. Преди малко на двора Борис се скара с Калин, който така го обиди, че Борис пламна от гняв. Искаше да отговори, но учителката на занималнята му направи забележка и той млъкна.Влезе в следващия час по български със скръстени ръце, намръщен и сърдит. Неговата учителка, която беше разбрала за случката със стената, не му се скара. Тя просто се доближи до него и постави празен лист на чина му. Тихо му каза:
– Напиши всичко, което чувстваш. Не пази този гняв в себе си.
Борис беше изненадан, но започна да пише. Отначало се запъваше, но после започна да пише толкова бързо, че едва не скъса листа с химикалката. Учителката му предложи да излезе отпред и да прочете думите си. Когато приключи, Борис погледна към Калин, с когото се бяха скарали и който сега го гледаше право в очите. Калин разбра колко много е обидил Борис и след часа сам поиска да му се извини.
Възрастните често казват, че в училище децата се „социализират", учат се да общуват. За да бъде този урок добър, трябва да разбираме какво се случва в един конфликт, а не да се опитваме да го заметем под килима.
Денят, в който Крис порасна с един метър
Петък беше най-страшният ден – денят на големите резултати от изпитите след седми клас. Повечето учители на Крис все му казваха, че не го бива, че не внимава и че няма да се справи. Но през последната година имаше нова класна, която забелязваше всяко усилие и всеки напредък. Сега сърцето му биеше в петите, докато се канеше да провери оценките си. Крис пристъпи напред със затворени очи, отвори файла и потърси името си. Не можеше да повярва – имаше виски оценки и по двата предмета! Когато по-късно заедно с майка му се обадиха на класната, тя възкликна радостна:– Ето, видя ли, Крис? Ти си невероятно умен, просто трябва да повярваш в себе си.
Крис се обърна и срещна усмихнатото лице на майка си и брат си. Когато си вземаше свидетелството за завършен клас, учителката каза, че оценката на Крис е най-високата в класа. Тогава всички му ръкопляскаха. В този момент той усети как порасна с цял един метър.
Добрият учител доказва на детето, че има качества, които са силни и истински, помага му да вярва, че може да постигне абсолютно всичко.
