„Джак и Ема, приключения с лапи и сърца“, автор и художник Нуша Роянова, издателство „Дъбови листа“

Всяко животно, домашно или диво, се различава от останалите. Всяко има различна шарка по козината или по перата, живяло е по различен начин и е научило различни уроци. Всяко си има характер и навици. Но това, което прави едно животинче изключително и единствено за нас, е това, че го обичаме. Домашният любимец не е обикновено същество; той е специален и важен. Прекарваме времето си заедно, опознаваме го и винаги имаме какво да разкажем за него. Затова всеки, който е имал или е мечтал да има свое куче или коте, ще се разпознае в тези истории.
Джак и Ема са главните герои в тази книга. Ето ги отпред на корицата, имената им са написани… А? Ама какво е това? Имената им не са написани. Това са мравки, които лазят по корицата там, където трябва да има заглавие, и пътечката им очертава буквите… „Джак и Ема“! Сигурно са много сладки тези имена и това привлича мравките към тях.
Но те и самите животни са сладури. Когато разгърнем твърдата корица, веднага разбираме кои са те. В дома на Вики и нейните родители първо се появява Джак. Виждат го в един зоомагазин и той веднага си ги избира за семейство, а те него – за най-верен и любим приятел. Ема пък пристига в клетка за папагали, но не е птиче, а бездомно котенце със зелени очи. Как успяват да се разберат и дори да се сприятелят с Джак, е тема на отделен разказ. А пък след това още колко интересни неща преживяват заедно, и весели, и интересни, и дори страшни – както когато Ема се загуби в гората, а Джак тръгна да я търси и се срещна очи в очи с огромен глиган.
Вики е момиченце с добро сърце, което в началото на книгата е на 9 години, но после минава време, пада сняг, после се топи, щъркели долитат и отлитат, сезоните се сменят… Единственото, което не се променя, е безкрайната любов на детето към живите същества. Добре че майка ѝ и татко ѝ също обичат животните. Иначе просто няма как да доведеш куче или коте у вас – всички трябва да са единодушни и да искат, иначе просто не може. А в тяхното семейство има и рибки, и хамстер, и костенурка, и още едно коте, и после още едно съвсем малко… И като добавим към този домашен зоопарк цялата селска компания от крави, кози, мисирки и кокошки… А в гората – зайци и катерички, жаби и птици.
Всеки открива това, което търси, а Вики е винаги в очакване да види щръкнало ушенце, размахана опашка или да чуе стъпка на лапичка. Затова успява да помогне на кученцата в беда, да открие най-добрия начин да се погрижат за ранено гларусче.
Макар че не детето е в центъра на събитията, а домашните му любимци, нищо от това нямаше да бъде възможно, ако нямаше едно топло и обичливо детско сърце, което да променя света и да го прави по-добър за всички.
Пъстрата поредица за Джак и Ема е събрана в една обща книга и е допълнена с нови истории, така има много за четене и още повече за разглеждане. Илюстрациите са направени с различни видове бои, моливи, колажи и мозайки, има и цветни, и черно-бели, и е много интересно да се проследи кога какви техники са използвани, за да се допълни всяка история и да се разкаже по нов начин, с езика на цветовете и формите.
Джак и Ема са главните герои в тази книга. Ето ги отпред на корицата, имената им са написани… А? Ама какво е това? Имената им не са написани. Това са мравки, които лазят по корицата там, където трябва да има заглавие, и пътечката им очертава буквите… „Джак и Ема“! Сигурно са много сладки тези имена и това привлича мравките към тях.
Но те и самите животни са сладури. Когато разгърнем твърдата корица, веднага разбираме кои са те. В дома на Вики и нейните родители първо се появява Джак. Виждат го в един зоомагазин и той веднага си ги избира за семейство, а те него – за най-верен и любим приятел. Ема пък пристига в клетка за папагали, но не е птиче, а бездомно котенце със зелени очи. Как успяват да се разберат и дори да се сприятелят с Джак, е тема на отделен разказ. А пък след това още колко интересни неща преживяват заедно, и весели, и интересни, и дори страшни – както когато Ема се загуби в гората, а Джак тръгна да я търси и се срещна очи в очи с огромен глиган.
Вики е момиченце с добро сърце, което в началото на книгата е на 9 години, но после минава време, пада сняг, после се топи, щъркели долитат и отлитат, сезоните се сменят… Единственото, което не се променя, е безкрайната любов на детето към живите същества. Добре че майка ѝ и татко ѝ също обичат животните. Иначе просто няма как да доведеш куче или коте у вас – всички трябва да са единодушни и да искат, иначе просто не може. А в тяхното семейство има и рибки, и хамстер, и костенурка, и още едно коте, и после още едно съвсем малко… И като добавим към този домашен зоопарк цялата селска компания от крави, кози, мисирки и кокошки… А в гората – зайци и катерички, жаби и птици.
Всеки открива това, което търси, а Вики е винаги в очакване да види щръкнало ушенце, размахана опашка или да чуе стъпка на лапичка. Затова успява да помогне на кученцата в беда, да открие най-добрия начин да се погрижат за ранено гларусче.
Макар че не детето е в центъра на събитията, а домашните му любимци, нищо от това нямаше да бъде възможно, ако нямаше едно топло и обичливо детско сърце, което да променя света и да го прави по-добър за всички.
Пъстрата поредица за Джак и Ема е събрана в една обща книга и е допълнена с нови истории, така има много за четене и още повече за разглеждане. Илюстрациите са направени с различни видове бои, моливи, колажи и мозайки, има и цветни, и черно-бели, и е много интересно да се проследи кога какви техники са използвани, за да се допълни всяка история и да се разкаже по нов начин, с езика на цветовете и формите.




