Ходиш на разходка с йоркито в парка. Четеш книга, докато котката мърка на коленете ти. Пишеш си домашните, а въртележката на хамстера скърца ли, скърца. Голяма част от хората имат или биха искали да имат домашен любимец. Но дали сме единствени на този свят? Май не!

Един биолог от Оксфордския университет наблюдавал странна сцена. В клетката на гибоните в зоопарка в Шанхай влязла мишка. Ученият си мислел, че маймуните ще я прогонят или дори ще я изядат. Само че те направили нещо напълно неочаквано. Една женска внимателно я сложила на дланта си и започнала да я гали! Тази нежна и мирна гледка поставила началото на любопитно научно изследване. Способни ли са маймуните да отглеждат домашни любимци, както правим ние, хората?

Екипът започнал да събира данни. Появили се наистина невероятни истории с различни видове маймуни. Младо мъжко бонобо в Конго цял час носило и милвало бебе мангуста, след което го пуснало напълно невредимо. Сив лангур в Шри Ланка внимателно галел гигантска катерица. Цяла група макаци в Тайланд се събрала около бездомно куче и започнала да го пощи. Особено интересни са японските макаци, които понякога дори яздят един дребен вид елени. Досущ като хората, които яздят коне!

Екипът събрал общо 427 такива случая. Повечето включвали игра, галене или пощене и били наблюдавани не само в зоопаркове, но и в дивата природа. При това участвали цели 88 вида маймуни! Какъв е изводът? Че явно това поведение всъщност може би е доста често срещано. Проучването обаче е едва първа стъпка. Предстои още много работа, докато разберем какво се крие зад тези животински срещи. Все пак някои неща вече изглеждат ясни. Например че маймуните в детска и младежка възраст по-скоро предпочитат да играят с другите животинки. Женските пък се грижат нежно за тях и ги пощят.
   Това, разбира се, не е съвсем същото като човешкото гледане на кучета и котки. Повечето от тези срещи са съвсем кратки, докато нашата връзка с домашните ни любимци трае години. Но и при маймуните има изключения. През 2004 г. група капуцини в Бразилия осиновила бебе мармозетка. Две женски се грижели за него в продължение на поне десет месеца. Другите капуцини в групата също го приели и не го гонели. Още през 80-те години на миналия век пък горилата Коко трогнала целия свят с обичта си към едно коте и скръбта си, когато то се изгубило. Има дори книга за тази история!

Учените смятат, че задълбоченото проучване на въпроса ще разкрие много за начина, по който ние, хората, сме започнали да отглеждаме животни като домашни любимци преди хиляди години. За да правиш това, са необходими някои специални качества – например любопитство, толерантност, грижливост и способност да поддържаш дълготрайни връзки. Всички тези особености не са се появили у човека просто ей така. Те са се развили в хода на еволюцията. А новите данни за маймуните и техните „любимци“ могат да ни покажат как е станало това.