Атаките върху търговски кораби в Черно море продължават. Търговски се наричат корабите, които пренасят стоки от една страна до друга. 

Вече ти разказахме, че  два кораба са били ударени от дронове в открито море близо до България. И че има моряци в неизвестност. 

В понеделник срещу вторник същото се случи с още два кораба дори по-близо до бреговете на България. Те са се намирали на разстояние от около 30 километра (17 – 18 морски мили) навътре в морето от градовете Бяла и Крапец.

Единият е плавал под флага на Малта, но е бил собственост на Украйна. Въпреки че е бил ударен от дрон, е останал на вода. Българската полиция е успяла да спаси моряците на борда. За другия кораб се предполага, че е плавал под флага на Гвинея Бисау (държава в Африка) и е потънал. Пет души от екипажа са били спасени, но останалите още се издирват. 

Макар и атаките да са опасно близо до българския бряг, те не са се случили в българските териториални води, тоест на нашата територия. Тя стига на около 22 км от брега навътре в морето. Корабите са плавали в международни води. 

Какво означава това 

Официално не е ясно кой стои зад атаките. Знае се обаче, че те са свързани с войната, която Русия води срещу Украйна. 

Министър-председателят на България Румен Радев каза, че няма категорични доказателства коя страна е изстреляла дроновете. Но и че не е логично Украйна да разрушава собствените си кораби. Той добави, че резултатите от ударите са в полза на Русия. 

Радев извика на среща руската посланичка в нашата страна. Тя каза, че няма информация от Русия във връзка с атаките и че може ударите да са провокация от трета страна. 

През последните месеци в редица европейски държави се случват атаки, при които трудно може да се докаже извършителят. Те са подобни на инцидентите в Черно море – експлозии на летища, палежи в заводи, компютърни атаки срещу правителствени сайтове. 

Експертите по сигурността наричат подобни атаки хибридна или кръстосана война. Нейната цел е да предизвика хаос и несигурност. 

Европейските политици и служби за сигурност казват, че Русия стои зад тези хибридни операции. Те смятат, че така тя се опитва да всее раздор сред европейските страни и да им попречи да помагат на Украйна. 

Какво може да направи НАТО 

България не е сама в това предизвикателство. Тя членува в мощния военен съюз НАТО. Това означава, че може да поиска от другите държави в него да ѝ помогнат да се отбранява, ако има сериозна заплаха за сигурността ѝ.  

Министър-председателят Румен Радев съобщи, че е разговарял с генералния секретар на НАТО и с правителството на ЕС. Той е призовал за общи усилия, за да спрат атаките в Черно море. 

Радев каза също, че ще разговаря и с нашите съседи Румъния и Турция (също членове на НАТО) да се грижат заедно за безопасността на корабите в Черно море. Например като си споделят разузнавателна информация или като засилят наблюдението по море и по въздух, за да попречат на следващи атаки. 

От опозицията, тоест другите политически партии в парламента, критикуват правителството. Те смятат, че управляващите трябва по-твърдо да назоват Русия като отговорна за атаките. И да поискат от НАТО по-категорично да ни защитава.