През последните дни на месец юни по Северното Черноморие на България се наблюдаваше интересно явление – много калинки на рояци. Появата им не е случайна. Калинките спасяват растенията от вредители.
Представете си, че вдигате поглед към тавана вкъщи и около лампата е пълно с калинки. Това не се случва всеки ден. Калинките живеят сред треви и растения. Ако започнат да влизат в домовете, значи са станали прекалено много. Тогава говорим за колония. Така се нарича голям брой хора, животни или насекоми от един вид, които живеят на едно място. Но калинките си отиват така бързо, както се и появяват.
Опасни ли са калинките?
Не, калинките не са опасни - дори и в голямо количество! Те се умножават, когато растенията имат нужда от тяхната помощ. Растенията имат един голям враг – листните въшки. Така се наричат дребни насекоми, които не са полезни. А пък техният враг са калинките!
Листните въшки стават повече, когато времето е топло и влажно. През юни в Североизточна България валеше почти всеки ден, а после времето изведнъж се стопли. Заради това листните въшки се размножиха. Те нападат дървета, храсти и цветя в паркове и градини. Хранят се със сока от растенията и така им пречат да се развиват. Листата, върху които живеят, избледняват и падат на земята.
Листните въшки трудно се забелязват от човека. Калинките обаче ги различават и се хранят с тях. Така почистват растенията и им помагат да се развиват. Ето защо калинките са полезни, независимо от броя на точките върху тях. В България се срещат най-често седмоточковите калинки, или тези със седем точки.
Калинката – приятел на човека
Хората често използваме израза, че някой е „нахален като муха“. Никога няма да кажем това за калинка! Тя е добър приятел на градинарите. И не само на тях. В миналото хората съдели за промяната на времето по калинките. Ако изчезнат, значи ще стане горещо.
В различните езици се използват разнообразни думи, за да се каже калинка. На някои от тях калинката е „слънчева буболечка“, „слънчице“, „божа кравичка“. В древността се вярвало, че калинката носи щастие. Така е и до днес. Ако на ръката ти кацне калинка, значи те очаква нещо хубаво. Тогава можеш леко да я духнеш във въздуха и да си пожелаеш нещо. А можеш и да си попееш. Много народи си имат песни за калинките. На български стихотворение им е посветил Йордан Друмников.
„Две калинки
с пъстри пелеринки
под дъжда вървели,
песничка си пели:
„Тра-ла-ла-ла-ли
нека да вали!
От дъждеца, ах,
нас не ни е страх!“…
Опасни ли са калинките?
Не, калинките не са опасни - дори и в голямо количество! Те се умножават, когато растенията имат нужда от тяхната помощ. Растенията имат един голям враг – листните въшки. Така се наричат дребни насекоми, които не са полезни. А пък техният враг са калинките!
Листните въшки стават повече, когато времето е топло и влажно. През юни в Североизточна България валеше почти всеки ден, а после времето изведнъж се стопли. Заради това листните въшки се размножиха. Те нападат дървета, храсти и цветя в паркове и градини. Хранят се със сока от растенията и така им пречат да се развиват. Листата, върху които живеят, избледняват и падат на земята.
Листните въшки трудно се забелязват от човека. Калинките обаче ги различават и се хранят с тях. Така почистват растенията и им помагат да се развиват. Ето защо калинките са полезни, независимо от броя на точките върху тях. В България се срещат най-често седмоточковите калинки, или тези със седем точки.
Калинката – приятел на човека
Хората често използваме израза, че някой е „нахален като муха“. Никога няма да кажем това за калинка! Тя е добър приятел на градинарите. И не само на тях. В миналото хората съдели за промяната на времето по калинките. Ако изчезнат, значи ще стане горещо.
В различните езици се използват разнообразни думи, за да се каже калинка. На някои от тях калинката е „слънчева буболечка“, „слънчице“, „божа кравичка“. В древността се вярвало, че калинката носи щастие. Така е и до днес. Ако на ръката ти кацне калинка, значи те очаква нещо хубаво. Тогава можеш леко да я духнеш във въздуха и да си пожелаеш нещо. А можеш и да си попееш. Много народи си имат песни за калинките. На български стихотворение им е посветил Йордан Друмников.
„Две калинки
с пъстри пелеринки
под дъжда вървели,
песничка си пели:
„Тра-ла-ла-ла-ли
нека да вали!
От дъждеца, ах,
нас не ни е страх!“…