От Драгоманското блато сивите жерави изчезали още през 1900-1907 година. Помпената станция в близост пресушила блатото. През 90-те години тя спряла да работи и в природната територия започнала отново да се задържа вода. Блатото започнало бавно да се съживява.
Но и хората положили специални усилия да го върнат към живот. И усилията им дали резултат.
През последните пет години еколозите са видели възрастни птици в Драгоманското блато по време на гнезденето. Затова предполагат, че най-вероятно имат малки. През лятото на 2022-ра е видяна семейна група от 2 възрастни и 2 млади птици, които тази пролет се завърнали. През май младите птици изчезват, а възрастните се забелязват все по-трудно. Това е нормално, защото двойката пази гнездото, яйцата и малките. На 11 юни тази година експертите документират първото новоизлюпено малко на сиви жерави в България от 1957 г. насам.
Опазването на вида е изключително трудно, тъй като птиците са много чувствителни към човешко присъствие, съобщи д-р Гиргина Даскалова, част от изследователския екип. Сивият жерав строи гнездото си на земята. Прави го от трева, сред масиви тръстика и по-рядко папур. Малките са гнездобегълци, т.е. напускат гнездото веднага след излюпването.
Така обаче могат да пострадат от хищници, пожари и други. Обръщаме се към всички с молба за разбиране и подкрепа, за да съхраним Драгоманското блато, неговото биоразнообразие и емблематична птица като жерава, обясни Даскалова.
Когато летят на големи групи, жеравите образуват V-образно ято и крякат подобно на гъските. За разлика от гъските обаче, сивият жерав има дълги и силни крака. В горната част на главата си има червено петно. Какви звуци издава сивият жерав, може да чуете ТУК.
Еколозите искат да подобрят условията за гнездене и на други блатни видове като големия воден бик, голямата бяла чапла, ръждивата чапла, тръстиковия блатар, белооката потапница, мустакатия синигер и др.
Хубаво.
Статията е интересна.