Днес ще ви разкажем за една необикновена пазителка на зимата. Среща се във фолклора на Австрия, Германия, Швейцария, Чехия и Словакия, а името ѝ е Перхта. В древни времена хората вярвали, че тя бди над дома и зимните празници.
 

Според легендите Перхта се появявала в най-дълбоките зимни нощи, облечена цялата в бяло. Понякога изпод полата ѝ се подавал голям „пачи“ крак, който веднага издавал кой стои на прага. Интересното е, че тя има две лица. Светлата Перхта е мила и благосклонна. Тя се усмихва на старателните и им носи късмет или паричка. Тъмната Перхта е строгата ѝ страна. Тя се появява, когато някой не е бил честен, не е спазил обещанията си или не е помагал на другите.

В някои алпийски села вярвали, че Перхта обикаля само в дванайсетте „свещени нощи“ между Коледа и Йордановден. По това време всичко в къщата трябвало да бъде подредено, а работата да е довършена. Важно било и децата да не оставят играчките си разхвърляни. Защото ако нещо е забравено или неподредено, Перхта можела да се ядоса… и да накаже хората. Дори за онова време някои от нейните „наказания“ звучали доста страшничко. Но днес знаем, че това са само зимни приказки, разказвани край огнището.

Така в легендите Перхта остава героиня, която напомня за важните правила вкъщи, но в същото време прави зимата по-тайнствена и магична.