"1692. Вече два часа наблюдавахме работата на нашите селяни, когато в нивите ни влезе един паланкин. Това е носилка със сол, голяма като легло на принцеса. Изправих се за момент, за да го погледам, тъй като винаги съм се възхищавала от леката походка на носачите. Когато паланкинът спря до нас, майка ми се обърна към мен и прошепна:
– Ти си на четиринадесет години, вече си голямо момиче. Имахме щастието да бъдеш включена сред девойките от семействата на Манджурските осем знамена, избрани да служат в двореца на императрицата. Качи се в този паланкин. Не бъди непокорна. Не опозорявай паметта на предците си с глезотии и оплаквания. Не казвай обаче на никога, че можеш да четеш и да пишеш..."