Тринайсетгодишният Барт е непоправим оптимист. Гледа ведро на живота. А животът му не е никак лесен. Барт живее в мизерен блок, свърталище на всякакви отрепки. С майка му обитават гарсониера. Парите не им стигат. Вечерята на Барт обикновено е пакет солети, а в пощенската кутия валят напомняния за неплатени сметки. В училище е аутсайдер, а отгоре на всичко редовно яде бой на тренировките по бокс, които посещава само заради майка си. Но той не унива. Основната му опора в живота е музиката. И то не каква да е музика, а оперна. Сложи ли си слушалките, забравя за всички неприятности. И много обича да пее – но само в тоалетната. Там спокойно отпуска гласа си. Никой дори не подозира за таланта му, докато един ден съученичката му Ада, с която седят на един чин, не го моли да ѝ направи запис със свое изпълнение. Силно впечатлена от гласовите му данни, Ада веднага връчва диска на класния, убедена, че прави услуга на скромния Барт. Съучениците са във възторг, а класният обявява, че Барт ще закрие тържеството по случай края на учебната година. Най-сетне Барт има възможността да се влее в редиците на харесваните в училище. Има обаче един проблем: Барт не може да пее пред хора...