Рамона се запъти към задната врата, за да не изцапа килима в дневната с кръв. Наложи се да почука, защото беше заключено. Бийзъс ѝ отвори, но напълно пренебрегна течащата кръв. Вместо това се завърна в дневната безмълвно.
Рамона докуцука до банята. Може би щеше да накара Бийзъс да ѝ проговори, ако признае, че е била права, че се е наранила, след като не я е послушала. Каза с най-мъченическия си глас:
- Бийзъс, паднах лошо. Ела да ми помогнеш.
- Не ме интересува, малко отвратително чудовище – отвърна сестра ѝ. – Оправяй се сама. Аз не ти говоря вече. Не е моя вината, че лицето ми е червено и пъпчасало, за да ме наричаш по онзи ужасен начин!