Приказките са най-древният литературен жанр, всеки народ е създавал своите приказки в своето детство.
За децата реалният свят е скучен и тесен и те го разширяват чрез въображението си, рушат клетката на реалността, търсят нещо повече от съществуващото; ако не го намерят – измислят го: одухотворяват мъртвите предмети, очовечават животните, разговарят с цветята, летят към звездите -
в децата живее вроденият в човека Бог, който може да вдъхва душа на глината, може да създава нови светове, за когото няма граници в пространството и времето.
Уви, ние порастваме, убиваме в себе си Бога и се примиряваме с реалността.
„Анини приказки“ са моят опит за съпротива срещу баналната реалност - опит да възкреся детето в себе си.
Дай Боже - и в някой друг...