Защо не живеем по-красиво? Какво се случва с мечтите, когато тяхното сбъдване зависи от хора? Каква е връзката между панелния свят и природата, между крайните квартали и въображението? Между действителността и детството?

Рисунките на Юлиян Табаков създават една мощна и ярка паралелна реалност. Тяхното „какво би станало, ако…” не е плахо и сантиментално, а дръзко и красиво като тигъра, който стъпва по лианите между двата блока, докато отдолу под въжетата с пране го гледат смаяните съседи. Познатите детайли от визуалната среда на софийските крайни квартали се спояват в картина, която съдържа едновременно и блясъка на приключението, и грапавините на познатото.