Хайди си възвърна доброто настроение, ала новите впечатления така бяха преизпълнили детската й душа, че момичето утихна и не каза нито дума чак докато стигна до хижата и видя дядо си да седи под елите. Там той си беше сковал пейка, за да посреща вечер козите, които се връщаха от паша. Хайди изтича весело към него, следвана от Белка и Галка, които познаваха стопанина и кошарата си. Петер се провикна след нея: – И утре пак да дойдеш! Лека нощ! – за него беше много важно Хайди да го придружава всеки ден.