Хиляди кубинци излязоха на протест срещу управлението на страната. Те са недоволни от много неща:
от начина, по който правителството се справя с пандемията. От недостига на лекарства. От недостига на храни. От това, че всичко става по-скъпо. И от липсата на свобода.

Дали властите се вслушаха в исканията на хората? Не. Те обявиха протестиращите, че са платени от Съединените щати, изпратиха срещу тях полицаи, които да ги пръскат с лютив спрей, и арестуваха десетки от тях.

Допреди трийсетина години държавите по света бяха разделени на две групи - капиталистически и комунистически. Комунистическите държави се отличаваха с това, че в тях всичко беше държавно - и заводите, и земята, и вестниците, и телевизиите... България също беше такава страна - също като Румъния, Полша, Виетнам, Унгария, Китай... Русия, която тогава беше основната част от по-голямата държава Съветски съюз, и Куба.

Тези два лагера враждуваха помежду си. Между тях непрекъснато стоеше заплахата от война. Макар да не се биеха пряко, те събираха огромно количество оръжия, за да се плашат взаимно. Куба беше особен случай, защото тя единствена от комунистическите страни беше толкова близо до най-силната капиталистическа страна - Съединените щати.

През 1989 година комунистическият лагер се разпадна. Защо? Защото стана ясно, че най-силната комунистическа страна, Съветският съюз, няма да попречи със сила на останалите да излязат от него. Няма да им попречи да станат капиталистически - да имат заводи, земи, вестници и така нататък, които не са държавни.

Много комунистически страни смениха режимите си. Започнаха да провеждат свободни избори, в които беше възможно да спечели друга партия освен комунистическата. Започнаха да въвеждат различни свободи. Хората получиха право да пътуват в чужбина, когато поискат. Да правят собствен бизнес. Да пишат каквото поискат (стига да не е клевета или да не подбужда към омраза). 

И да излязат на протест, когато не са съгласни с управлението на страната.

В някои държави обаче това не се случи. Куба например остана комунистическа страна. В нея продължиха да важат старите правила. Едно от тях е забраната хората да протестират.

Това, разбира се, е много удобно за властите. Те арестуваха много от протестиращите, за да сплашат останалите. Нарекоха ги "контрареволюционери". Защо?

Комунистическата власт е дошла в Куба с революция преди малко повече от 60 години. И досега обаче тя управлява "в името на революцията". За нея най-важният противник не е липсата на храни, на лекарства и на обикновени стоки за ежедневието. Нито лошият живот на обикновените хора. 

Като че ли най-важният противник още са онези хора, които са управлявали страната през 1958 г. 

Тези, срещу които е имало революция. А всички, които са недоволни от лошото управление, са описвани като техни съюзници - нищо че тогава не са били родени!

Попитай родителите си или своите баби и дядовци за времето, когато България също беше комунистическа държава. Тогава за Куба се говореше като за "братска страна". Какво ще ти разкажат те за вашата лична семейна история от това време?