Видеоигрите са един от предпочитаните начини за забавление в наши дни. Играят не само деца и тийнейджъри, а често и техните родители. Някои хора обаче прекарват много часове пред екраните. Предпочитат дори да живеят във виртуалния свят на игрите, отколкото да са навън с приятели.

Има държави, които взимат крайни мерки срещу това. В началото на месеца Китай наложи строги ограничения върху това децата да играят видеоигри. 

Китай е огромна страна в Азия, в която живеят над 1 милиард души.  Това е един от най-големите пазари в света за продажба на видеоигри. 

Според проучвания в Китай има около 720 милиона души, които играят видеоигри. От тях около 110 милиона са деца под 18 години. 

Какви са правилата 

На китайските деца и тийнейджъри вече им е забранено да играят видеоигри в дните, в които са на училище. В почивните дни или на празници могат да играят по един час на ден. Разрешените часове са между 8 до 9 вечерта в петък, събота и неделя. 

Преди тази строга забрана децата в Китай имаха право да играят до час и половина на ден през седмицата и до три часа през почивните дни.

Китайските власти налагат глоби и ограничения и върху компаниите, които продават видеоигри. 

Tencent например е китайска компания, която е най-големият доставчик на видеоигри в света. Тя обеща да не позволява на деца да харчат пари за игри. За целта си служи с технологии за лицево разпознаване. Компютърът разпознава по чертите на лицето ти, че си под 18 години и не позволява да нарушиш правилата. 

Добре, а защо? 

Според китайското правителство в страната расте пристрастяването към видеоигри сред децата. И много родители им съобщавали, че това вреди на здравето на децата им. Пречи им да учат нормално. 

Какво означава да се пристрастиш? Например да не се наспиваш. Да спреш да се храниш и да се забавляваш по други начини. Да мислиш само за игрите. Да престанеш да общуваш със семейството и близките си. 

Китай не е демократична страна. Там властите често си служат с технологии, за да налагат строг ред и правила на хората. Ограниченията на видеоигрите са част от серия от забрани, насочени към младите хора. Например има и мерки срещу популярни сред младежите звезди, които не са съгласни с правителството. 

Все пак някои деца могат да се опитат да нарушават правилата, като използват мрежи за достъп до чужди сайтове за игри. Или да използват акаунтите на по-големи братя и сестри. 
 

Пристрастяващи ли са видеоигрите? 

Китай не е единствената страна, която се тревожи от влиянието на видеоигрите върху децата. 

Световната здравна организация добави към списъка с болести нещо, което нарича “игрово разстройство”. Определя го като неудържимо вживяване във видеоигрите, което води до увреждания. 

Но въпросът е сложен. Учените все още спорят по темата дали прекаляването с игрите води до зависимост. Някои смятат, че зад него стоят други по-големи проблеми на човешкото здраве като тревожност или депресия. И се страхуват, че могат да се появят фалшиви лечения, които да объркат още повече децата и техните родители.