През последните 50 години учените използват планетоходи (известни също като „роувъри“) – космически апарати, които могат да се движат сами по повърхността на други планети. Оттам те изпращат на Земята снимки, информация за терена и данни за почвата и скалите. Тъй като се намират много надалеч от нас и радиосигналът пътува твърде дълго време, няма как учените да ги управляват дистанционно в реално време. Например докато марсоходът получи указанията им, може да минат цели 21 минути. По тази причина те са проектирани като роботи, които действат почти самостоятелно.
Досега е имало няколко успешни мисии на Луната и на Марс, но роувърите срещат много рискове. Особено опасно е да не изгубят събраните данни, ако връзката със Земята се разпадне. Сега учените са почерпили идея от приказката за Хензел и Гретел, за да разрешат този проблем.
Както всички помним, докато вървят през страшната гора, Хензел и Гретел пускат трошички хляб, за да могат по тях да намерят обратния път. Хрумването на учените е да използват система, при която големият роувър носи на гърба си по-малък. Когато достигнат особено опасно място, например пещера, там влиза само по-малкият роувър и по пътя пуска – точно както Хензел пуска трохите – миниатюрни сензори. Те могат да комуникират помежду си чрез безжична мрежа и да препращат събраните данни до големия роувър майка. Тоест малкият роувър няма да използва „трохите“, за да се върне при големия, а за да му изпрати събраната информация. Той пък ще се погрижи тя да стигне до Земята.
Засега учените са направили само прототип на сензорите. Ако успеят да създадат технологията, тя ще може да се използва не само на други планети и спътници, но и на Земята. Особено ценна би била след природни бедствия, например земетресения. Роувърът ще може да навлезе сред останките от паднала сграда, където е твърде опасно за спасителите, и чрез „трошичките“ от сензори да даде информация дали отдолу има затрупани хора.
Досега е имало няколко успешни мисии на Луната и на Марс, но роувърите срещат много рискове. Особено опасно е да не изгубят събраните данни, ако връзката със Земята се разпадне. Сега учените са почерпили идея от приказката за Хензел и Гретел, за да разрешат този проблем.
Както всички помним, докато вървят през страшната гора, Хензел и Гретел пускат трошички хляб, за да могат по тях да намерят обратния път. Хрумването на учените е да използват система, при която големият роувър носи на гърба си по-малък. Когато достигнат особено опасно място, например пещера, там влиза само по-малкият роувър и по пътя пуска – точно както Хензел пуска трохите – миниатюрни сензори. Те могат да комуникират помежду си чрез безжична мрежа и да препращат събраните данни до големия роувър майка. Тоест малкият роувър няма да използва „трохите“, за да се върне при големия, а за да му изпрати събраната информация. Той пък ще се погрижи тя да стигне до Земята.
Засега учените са направили само прототип на сензорите. Ако успеят да създадат технологията, тя ще може да се използва не само на други планети и спътници, но и на Земята. Особено ценна би била след природни бедствия, например земетресения. Роувърът ще може да навлезе сред останките от паднала сграда, където е твърде опасно за спасителите, и чрез „трошичките“ от сензори да даде информация дали отдолу има затрупани хора.
Хубав е.
Много ми е интересно как изглежда малкото роувърче върху големия Роувър. Искам да видя и сензорите.
Интересна статия.
Хубава е.
Интересна статия.