Забелязваш ли? Ами да, че как иначе!
Край пътища, къщи и блокове, по градинки, в училищни дворове, пред магазинчета и до трамвайни спирки избухват като фойерверки облаци бели цветове.

Дърветата са като отрупани с бели пуканки.
Или не, със звезди!

Как най-добре да се насладиш на тази красота?
Питай японците. При тях радостта от цъфналите дървета си е цяло изкуство.

Ханами е японска традиция да се наслаждаваш на краткотрайната прелест на цъфналите клонки.
Означава буквално "гледане на цветовете".

От края на март до началото на май из Япония цъфтят вишните - един особен сорт, наречен "сакура". Такива има в градинката пред Националната библиотека - ако имаш път натам, обърни внимание. Пищни, наситенорозови цветове. Техният цъфтеж е толкова важно събитие, че дори Японската метеорологична служба го обявява официално. Говори се за "черешовия фронт" така, както се говори за приближаващи урагани. А хората следят прогнозата внимателно и се готвят за празненствата.



И когато вишните разцъфтят, японците си устройват празненства под техните клони. Може да има пикник, може да са просто разходки.

А може да се устрои и нощно тържество под цъфналите дървета. Тогава то се нарича "йозакура" (нощна сакура). На дръвчетата се окачат фенери, за да осветят цветовете.



По-старите хора честват цъфтежа не само на черешите, но и на сливите. Празненствата под техните клони са по-спокойни... а тези под вишните могат да са шумни и буйни!

Този обичай е много, много стар. Казват, че започнал още през 8. век - по времето, когато българската държава още се управлявала от ханове. Самата дума "ханами" пък се споменава за пръв път в един японски роман от 11. век, "Сказание за Генджи", написан от благородната дама Мурасаки Шикибу. За празника се споменава и в много японски стихотворения - хайку. Това са тристишия, в които обикновено се говори за природата - но някак така, че да усетим колко силно това засяга и нас.

Ето виж:

Между нас няма непознати!
Всички сме братя един на друг
под вишневия цвят.

Или:
"Череши, черешови цветове!" -
И за онези стари дървета
навремето пееха.

А ето тук празникът Ханами в една гравюра от 19. век.


За капак по време на празника Ханами се похапват специални лакомства. Те могат да изглеждат така:



Ех, защо нямаме билет за Япония!
Но пък имаме цъфнали дръвчета.
Дали да не измислим свои начини да им се порадваме? Хммм. Какво ли ще предложиш ти?