Преди известно време една лондонска галерия получава притеснителна новина. Анонимно телефонно обаждане съобщава, че цели единайсет от най-ценните картини в колекцията всъщност са фалшификати. Започва мащабно проучване, но опитите за проследяване на произхода им не дават ясен отговор. И до днес никой не е напълно сигурен истински ли са тези картини, или не. Търсенето обаче неочаквано вдъхновява служителите на галерията. Те създават изложба, съставена изцяло от фалшифицирани произведения на изкуството.

Целта им е да предизвика дебат за това доколко ценно е фалшифицираното изкуство. Кураторите задават въпрос: ако дадена творба е красива или затрогваща, или те кара да се замислиш, толкова ли е важно името на автора? Дали познаването на самоличността на твореца не ни кара автоматично да оценим творбата по-високо? Ако фалшификатът е достатъчно добър, че да заблуди дори експертите, нима той няма художествена стойност?

В изложбата са включени десетки картини, рисунки и скулптури. Някои са дадени на галерията с образователна цел. Други обаче са били изложени пред публика дълго време преди да стане ясно, че са фалшификати. Една такава картина изобразява Дева Мария, уж рисувана от италианския гений Сандро Ботичели (негова например е световноизвестната картина „Раждането на Венера“ от 1485 г.). Едва след по-внимателно проучване експертите откриват, че лицето на Дева Мария прилича на известна филмова актриса от 20-те години на двайсети век. За да са напълно сигурни, те правят още анализи – оказва се, че при рисуването са използвани съвременни бои. Вече няма никакво съмнение, че картината не е автентична.

Създателите на изложбата обаче искат да покажат, че понякога дори експертите могат да бъдат заблудени. И в България наскоро имаше голям скандал, свързан с фалшиви произведения на изкуството. Една столична галерия широко рекламира изложба на неизвестни творби от някои от най-големите български художници от миналия век. Оказа се обаче, че повечето от тях изобщо не са истински. Например стана ясно, че рисунка, представена като дело на Сирак Скитник (1883 – 1943), всъщност е  имитация на английска корица на книга от 2012 г.

Лондонската изложба обаче показва, че такива творби могат да бъдат ценни посвоему. Някои са много подходящи за обучение на ученици и студенти. Като сравняват фалшификата с оригинала, студентите могат да научат много за различните техники на рисуване. Всъщност немалко от фалшификаторите сами по себе си са великолепни художници.