Наскоро ти разказахме какво са гените. Много преди да разберат как работят гените и какво е наследственост, хората са забелязали, че децата често много приличат по характер на майките или бащите си. Но това изцяло вродено ли е? Или децата имитират това, което виждат у дома, докато не станат копие на родителите си?

Природа или възпитание?

Този спор се води от векове. На английски дори думите са близки по звучене. Nature (природа) versus (срещу) nurture (възпитание, начин на отглеждане, родителски грижи).

Двете позиции са доста различни. Според първата характерът ни е предварително определен и идва отвътре (природа, гени). Ако не си се родил(а) с дадени умения, няма какво да се направи. Според другата гледна точка ни оформя светът наоколо (средата и възпитанието). Независимо как си се родил(а), семейните навици и отношението на околните могат да развият уменията ти или да ги потъпчат.

Спорът става още по-сложен, ако говорим за същност и морал. Има ли хора, които са зли по рождение? Или дори нормален човек може да извърши злини, ако има тежък живот и лоша среда? 

Спорът в миналото

Големите въпроси за човешката природа и характер са в центъра на философията. Самата дума все пак означава “любов към мъдростта”. Още в Древна Гърция се спори много за природата и влиянието на средата. Платон, един от големите древни мислители, твърди, че характерът и умът са неща, с които се раждаме. Ученикът му Аристотел е не по-малко прочут философ. Той също се вълнува от човешката душа, характер и отношенията в обществото. Според Аристотел обаче ние сме като “чиста дъска” или "празен лист" (tabula rasa). Няма нищо написано, преди да се родим. Оформя ни външният свят, който опознаваме чрез опита си. 

За всяка от тези позиции има много примери. Дори векове по-късно прочути философи като Рене Декарт (отбор "Природа") и Джон Лок (отбор "Възпитание и среда") не успяват да дадат еднозначен отговор.
 

Науката днес: няма нужда от „или”

Въпреки мъдростта си философите имат достъп само до наблюдения: върху себе си и околните. Днес генетиката и поведенческата невронаука ни дават по-обективна информация. Тя е събрана и тествана по специални методи. Така изводите отиват отвъд личното мнение и позволяват да се види кои обяснения са по-надеждни от други.

Особено интересни са изследванията на близнаци. Те споделят наследеното от родителите (природа), но може да са израснали в същата или различна среда (ако са разделени при раждане и осиновени). Пораснали в едно семейство, те пак могат да имат много различни характери. Или безброй прилики - дори ако са отгледани отделно.



Много помага и появата на нова област, наречена епигенетика. Тя изучава как средата променя експресията на гените. Простичко казано, как средата ни оформя, като включва или изключва определени черти от тези, които носим по наследство (епи = „над, в допълнение”).

Оказва се, че въпросът е бил задаван грешно през цялото време. Отговорът не е в природата ИЛИ средата, а в природата И средата. Съвременните учени ги разглеждат заедно, а не като противоречие, защото и двете ни оформят в сложен танц помежду си. Гените са потенциалът, а средата: това, което може да го погуби или отключи.