Шарл Перо е роден на 12 януари 1628 г. Оттогава са минали цели четири века (396 години, ако трябва да сме точни), но приказките му още са любимо четиво за много деца (и някои възрастни). Червената шапчица, Спящата красавица, Пепеляшка и Котаракът в чизми са само част от известните му герои. Ако още си не ги чел(а), потърси също страшната история за “Синята брада” и по-малко известните “Магарешката кожа” и “Рике с перчема”.  

Любопитният Шарл

Днес искаме да ти разкажем нова приказка: за невероятния живот на самия Шарл Перо. Малкият Шарл се ражда в голямо и заможно семейство. Има брат близнак и сестра, които почиват рано, но останалите му четирима братя имат дълъг и интересен живот. Брат му Клод дори става един от основателите наФренската академия на науките (Académie des sciences).

Шарл е жаден за знания във всякакви области. За кратко време иска да е лекар. После теолог (богослов). Завършва право и известно време е успешен адвокат. Дори за кратко помага на един от братята си (Пиер), тогавашен Главен комисар по данъците в Париж. 
 

В орбитата на Краля Слънце

Шарл Перо е творец по сърце и не издържа дълго да се занимава с данъци. Скоро избира нова професия: архитект. Явно се е справил доста добре с първия си голям проект, защото го забелязва Жан-Батист Колбер. Той е един от прочутите министри на Луи XIV. Да, Краля Слънце!

По това време се строи дворецът във Версай и Шарл е поканен да работи по него. Понеже един легендарен дворец не му е достатъчен, се намесва дори в архитектурата на Лувъра. По това време е имало поръчка към Бернини: един от най-великите италиански архитекти и скулптори. Шарл и брат му Клод обаче решили, че имат по-добра идея за външния вид на двореца. Явно са убедили Луи XIV в това, защото получават проекта и до ден днешен Лувърът се краси от колонада (ред от колони) на име "Колонадата на Перо".



Макар да е зает с всичко това, Шарл пише пиеси и поезия, но само за възрастни. Приемат го с ентусиазъм и във Френската академия (Académie Française). Той е толкова популярен, че речта му по случая е отворена за посетители. Това така се харесва на всички, че оттогава е традиция приемането на нови членове на Академията да става с публична реч.

Има и някои проблеми на работа в по-късни години, но си тръгва от кралския двор с една последна заслуга. Колбер искал да затвори градините на двореца „Тюйлери“ само за краля. Перо го разубедил, като показал, че парижани обичат и пазят градините и като “всички деца на краля” заслужават достъп до тях. 



Дейни хора като Шарл Перо не могат просто да се пенсионират. След като напуска кралския двор, тепърва (значи "чак тогава") започва да пише за деца. Вдъхновен от своите внуци, записва техните любими приказки в сборника "Приказките на мама Гъска". Доукрасените фолклорни истории се смесват с негови оригинални идеи и се превръщат в истинска детска класика.