През 1929 г. Варненското пристанище е замръзнало, а в Бургас до брега даже са се разхождали каруци. Това може би никога повече няма да се случи или поне няма да е скоро.

Ако тази година си бил на българското Черноморие, значи знаеш, че водата е като чай. През юли месец температурите в българското Черно море достигнаха необичайно високи стойности от 29 градуса. От една страна, е много приятно да стоим цял ден във водата. От друга, променя много неща за обитателите на самото море.

Такива са температурите в тропическите морета. Например в Адаманско море в Тайланд температурата би била същата. Ние обаче не сме в тропиците!

Значи става въпрос за извънредно явление. А то продължи повече от месец. Това прави тенденцията много стряскаща, предупреждават учените.

Какво става отдолу

Морето има три слоя - топъл, студен и най-студен. Напоследък разликата между първия и втория слой се стопява. Студеният слой става все по-топъл и постепенно изчезва. Горният слой на Черно море се затопля, защото атмосферата се загрява. Високите температури  стимулират цъфтежа на фитопланктон, има повече водорасли и водата става по-мътна.

Фитопланктонът наторява Черно море. Когато се развие масово, прави "килим" и светлината не може да прониква надолу. По този начин през деня се получава засилена фотосинтеза. Така се произвежда кислород (което е хубаво). Вечер обаче процесът секва и условията за живот стават невъзможни.

Това е стрес, особено за тези живи организми, които са прикрепени към дъното и нямат възможност да избягат, ларви и личинки на организми, които са бавноподвижни. Ще бъдат засегнати най-много дънните риби. Сред тях са например широко разпространените попчета. Може да навлязат нови топлолюбиви видове от Средиземно море. Те може да изместят тукашните - и не е ясно докъде ще доведе това.

При повишаване на температурата кислородът и солеността на повърхността намаляват. Това ще накара рибите да се придвижват към райони, където се чувстват по-добре. Това със сигурност ще промени риболова, рибарите ще ловят различни риби по различен начин.

Постоянното навлизане на солена вода от Босфора поддържа солеността по-долу. Това отговаря на въпроса дали има опасност Черно море отново да стане езеро. В близките столетия това няма как да се случи, казват учените.

Може ли Черно море да стане друго море

Климатичните промени ще променят българското море. Това ще се отрази и на туризма, и на селското стопанство.

При всички сценарии се очаква повишаване на скоростта на вятъра, което значи повече вълни и повече опасни течения. Това може да промени туризма. При плаж със спасители това означава червен флаг и забрана за влизане във водата, а при неохраняеми плажове има риск от удавяне. Черно море ще стане по-подходящо за сърф и други водни спортове. Но заради вятъра може да е нужно на по-големите плажни ивици да се изграждат буни, за да няма много вълни. 

Ако има повече вятър, това може да помогне за производство на ток от неговата енергия.

Ще има обаче повече и по-опасни бури. Възможно е и повишение на морското ниво с 40 см и повече.

Екстремните явления ще се увеличат, а това ще се отрази на всички. Може да има повече наводнения.
Това ще повлияе и на аквакултурите, които се отглеждат в морето. Фермите в морето ще трябва да помислят за начини, по които да се предпазят - например с изграждане на такива конструкции, които са щурмоустойчиви и издържат на вятър. Растенията и животните близо до брега също могат да пострадат.

За жалост, не можем много да повлияем на затоплянето на морето. Можем обаче да се постараем да овладеем някои от другите фактори, които го променят - например замърсяването и прекомерния риболов.